**Ливай**

Мина цял месец. Отново...да не би Ерен да е вече изяден? Поставих ръка на гърдите си като леко се натъжих?

-Не може да е вярно. Не може това да е истина.

Какво ли си е мислил? Че ме наранява? Че заради това, че ме обича ми вреди? Не е така. Признавам си, че е тъпо, че беше адски глупаво от негова страна да прави секс със мен, когато бяхме на дървото. Глупав Ерен...Наистина глупав Ерен, но къде ли може да се е дянал чак толкова.

-Ливай?

Чух гласът на Ервин като настръхнах, но повдигнах глава като го погледнах.

-Какво има?

-Май трябва да се откажем от Ерен. -Очите леко ми затрепериха.-Даваме повече жертви за него отколкото за експедициите извън стените.

Леко стиснах зъби...Но аз не желая.

-Хубаво, но аз ще продължа да го търся дори и сам.

-Колкато и да си добър, не можеш да оцелееш дори и сам извън стените.

-Ервин...-погреднях го- Не мисля, че Ерен е извън стените...Не е навън. Чак толкова не би застрашил живота си. Някъде другаде е.

-Заради това ли го правиш?-взе стол и седна пред мен.-Ливай трябва да продължиш напред вече и без него. Сигурно е мъртъв. Няма го от доста време, а и...нали уж не обичаше и затова грубо те взе от мен?

Обичаше? Може би, но...Леко стиснах зъби от недоволство че го споменава.

-Не е твоя работа Ервин.

-Не точно моя е...Търси го, но на своя отговорност, но го няма от 2 месеца. Може би никога повече няма да се върне. Сигурно е изваден от титан. Човечеството изгуби ценен екземпляр.

Как смееш? Как смееш да говориш така за него? Въпреки...че е абсолютно прав, но все пак. Само аз ли го имам за нещо повече? По - точно от кога го имам за нещо повече? Не се разбирам. Главата ме боли и то доста. Причернява ми и то доста. Кса...

-Остави ме намира Ервин.-Изправих се като отидох веднага в стаята си, но стиснах зъби и ударих стената.-Как може да ми го причиняваш Ерен!

Бях ядосан, ядосан и на него, но и на себе си. Ужасна амнезия. Ако помнех, можех да го разубедя. Бавно се спуснах по стената и така седнах като гушнах краката си.

-Хайде спомни си...къде не си проверявал за него...-Дано не е мъртъв...Ако е мъртъв не знам какво ще правя без него. -Олеле я виж ти -малко се бях усмихнал но със сълзи в очите. - Колко жалък съм станал. От кога ми пука толкова? -Но усмивката секна и само се стичаха сълзи като си погледнах ръката. - Наистина съм жалък...и то от световна класа...Искам Ерен да се върне...искам си го.

Искам си го, няма да мрънкам повече, дори и да ме изнасилва и прави на секс роб...Моля те...

-Моля те върни се.

Казах го тихо меко с треперещ глас. Колко смешно. Направо се депресирах.

*****************************
ХАЙ! ПАК СЪМ АЗ!
Знам, че ме нямаше някъде 2 години, но се завръщам. Нищо не обещавам, но сигурно Ереритата, които съм почнала поне ще ги завърша и ще се погрижа да имат хубав край (Може би ако всички имат хубав край няма да е интересно) Но се съгласите с това, че е по - добре да ме нямаше тези 2 години и да имах муза от това Вие да получавате глави с по 300 думи, без много чувство и главно написани от недоволство и да се насила да пиша. Вече отново имам желание да пиша и отново си се влюбих в този два персонажа 😍