Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

10.

**Ерен**

Продължих да се движа така в него, като го галех, а той нежно ме беше прегърнал през главата и стенеше близо до ухото ми. Толкова е сладък. Започнах да го галя по тялото и с всяка изминала минута забързвах, а той продължи да стене вече все по - учестено и все повече ме стискаше.

-Ерен..спри.

-Спокойно. Когато залича всичко от коня ти, тогава ще и щом се приберем ще си поспим сладко сладко.

Целия настръхна щом го казах и сега щом съм близо до гърдите му го захапах за зърното.

-Ерен не.

Продължих си бързо и му хапах зърното, като го и стисках силно и смучех. Стенеше така сладко и затова с едната ръка го стисках за дупето, а с другата закачах другото му зърно.

-Боли Ерен. -Продължи да стене сладко. -Спри моля те! -Толкова сладко...Възбуждащо е - Много надълбоко е. - Продължавай продължавай да говориш сладко - Чуваш ли ме...изобщо? -Да чувам гласът ти. - Това не е нормално Ерен!

Не е нормално ли? Това е най - нормалното нещо. Усмихнах се и затова го целунах доста дълго и си играех с езика му, а и аз не можах да дишам, но искам да ме усети прекрасно. Затова продължих доста силно, докато не се изпразних в него. Затова той се изви и дръпна глава от мен, като простена силно и продължително и леко се гърчеше.

-Ливай внимавай!

Вече тръгна да пада, защото се изплези от мен. Ли...вай. Гледах го ужасено и се пресегнах бързо към него, но сякаш всичко мина на забавен каданс. Как се пресягам към него и как стигам до пелерината и я хващам, дърпам и само почти стигам ръката му.

-Ерен!

Леко беше извикал името ми и видях сълзи, които се вихреха във въздуха. Как се обърна почти с гръб към мен, в този момент вече се бях захванал с
3-дму[3 Де Маневриращи Уръжия] за дърветата и прехвърчах към него, като пресегнах ръка към неговата, за да му я хвана, но това което само направих беше да му докосна пръстите...Изтървах го. Очите ми бяха разширени и това, което сега видях бе единствено тежкото тупване нежното тяло на Ливай на земята и изплютата кръв на тревата. Внезапно заваля и дъжд.  Какво направих? Какво направих?

-ЛИВАЙЙЙ!!!

Какво ти причиних?
Чуваш ли ме?

-Ли...Вай...-Капеха сълзи докато гледах тялото му. - Ли...Вай...Моля те кажи, че ме чуваш!

Какво ти направих? Какво ти причиних? Скочих долу до него и поставих ръка под главата му, като я повдигнах и доближих глава до неговата.

-Ливай...Можеш ли да ме чуеш!?

Колебаех се и бях в ужас, като хванах бързо ръката му и сълзи падаха на тялото му, ама най - много се уплаших, когато усетих и видях капеща кръв по ръката ми. Ударил си е главата?

-Не...Не...-Отричах- Не... Какво ти причиних.

Поставих глава на гърдите му и стисках зъби.

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro