10.
**Ерен**
Продължих да се движа така в него, като го галех, а той нежно ме беше прегърнал през главата и стенеше близо до ухото ми. Толкова е сладък. Започнах да го галя по тялото и с всяка изминала минута забързвах, а той продължи да стене вече все по - учестено и все повече ме стискаше.
-Ерен..спри.
-Спокойно. Когато залича всичко от коня ти, тогава ще и щом се приберем ще си поспим сладко сладко.
Целия настръхна щом го казах и сега щом съм близо до гърдите му го захапах за зърното.
-Ерен не.
Продължих си бързо и му хапах зърното, като го и стисках силно и смучех. Стенеше така сладко и затова с едната ръка го стисках за дупето, а с другата закачах другото му зърно.
-Боли Ерен. -Продължи да стене сладко. -Спри моля те! -Толкова сладко...Възбуждащо е - Много надълбоко е. - Продължавай продължавай да говориш сладко - Чуваш ли ме...изобщо? -Да чувам гласът ти. - Това не е нормално Ерен!
Не е нормално ли? Това е най - нормалното нещо. Усмихнах се и затова го целунах доста дълго и си играех с езика му, а и аз не можах да дишам, но искам да ме усети прекрасно. Затова продължих доста силно, докато не се изпразних в него. Затова той се изви и дръпна глава от мен, като простена силно и продължително и леко се гърчеше.
-Ливай внимавай!
Вече тръгна да пада, защото се изплези от мен. Ли...вай. Гледах го ужасено и се пресегнах бързо към него, но сякаш всичко мина на забавен каданс. Как се пресягам към него и как стигам до пелерината и я хващам, дърпам и само почти стигам ръката му.
-Ерен!
Леко беше извикал името ми и видях сълзи, които се вихреха във въздуха. Как се обърна почти с гръб към мен, в този момент вече се бях захванал с
3-дму[3 Де Маневриращи Уръжия] за дърветата и прехвърчах към него, като пресегнах ръка към неговата, за да му я хвана, но това което само направих беше да му докосна пръстите...Изтървах го. Очите ми бяха разширени и това, което сега видях бе единствено тежкото тупване нежното тяло на Ливай на земята и изплютата кръв на тревата. Внезапно заваля и дъжд. Какво направих? Какво направих?
-ЛИВАЙЙЙ!!!
Какво ти причиних?
Чуваш ли ме?
-Ли...Вай...-Капеха сълзи докато гледах тялото му. - Ли...Вай...Моля те кажи, че ме чуваш!
Какво ти направих? Какво ти причиних? Скочих долу до него и поставих ръка под главата му, като я повдигнах и доближих глава до неговата.
-Ливай...Можеш ли да ме чуеш!?
Колебаех се и бях в ужас, като хванах бързо ръката му и сълзи падаха на тялото му, ама най - много се уплаших, когато усетих и видях капеща кръв по ръката ми. Ударил си е главата?
-Не...Не...-Отричах- Не... Какво ти причиних.
Поставих глава на гърдите му и стисках зъби.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro