1.
**Неутрал**
След пътешествието си, капитан Леви [Ливай] и неговия отряд се върнаха от разознавонето. Нямаше как да не мине без жертви. Половината войници бяха изядени от титаните, а както винаги Ерен беше ядосан и отново се обвиняваше, че не можеше да помогне...нищо че ступа половината титани, ако това е нищо... Микаса и Армин бяха до него на конете.
-Спокойно Ерен. Не се обвинявай...
- Нищо не успях да направя! Половината войници загинаха! Ако това е нищо.
-Ерен! -Микаса, която се обади. - Престани. Оцени жертвата им.
- И на какво...Не биваше да става така. Нищо не разбрахме за титаните.!
,,Нищо не разбрахме. Защо трябваше. Замалко да изадът и Кони ами Криста? Колко още трябваше да умират" - Мислеше си Ерен докато не слязоха от конете и не ги прибраха.
- Ерен не се обвинявай.
-Остови ме Армин!
В следващия момент, Ерен беше ритнат през лицето от капитан Леви. Лежеше на земята и изплю малко кръв, като постави ръка на устата си. Микаса естествено се ядоса и щеше да го удари, но по някаква причина успя да се спре и отиде при Ерен.
- Какво правиш!
-Ерен.- Армин притеснен отиде до него.- Добре ли си?
Закашля се леко след като повдигна глава леко и погледна Леви.
-Престани да се обвиняваш. Досадно е постоянно да те слушам и особено ако само така приемаш загубата на войниците. - Обърна се и леко се запъти към вкъщи.- Утре ела в базата ясно и то в 3:00.
-Капитане това ни е много рано! Ерен има да се възстановява.
-Само той без теб ясен ли съм!?
Неговото естествено без изразно [😂] лице.
- Да капитане.
-Хубаво.
Леви си продължи по пътя, но и се замисли.
,,Какво става? Това беше странно падане и изобщо цял месец се държи така. Ако има рани и не казва? Не ми казвай, че застрашава всички хора заради огромния си инат".
Капитана скоро се прибра, а Ерен си избърса устата и стана.
-Страхотно сигурно отново ще ме кара да чистя и явно ми извади зъб вече.
-Ерен само да не се обвиняваш, а и всички сме изморени нека да починем.
-Добра идея имам да ставам чак в 2 през нощта, за да се оправя и тръгна към базата.
Направи кисела физиономия, като тръгна заедно с недоволна Микаса и притеснения Армин към вкъщи.
Е хора това и първа глава😄 Нещо имам муза и ще пиша по често.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro