- Махай се тъпа котка такава!

Месаря хвърли нож по мен, но веднага подскочих с малко месо в устата си и излязох през прозореца. Просто пробвам да оцелея, а ти си имаш достатъчно месо. Макара излезе и му се разкрещя, но по - скоро така мяза на луд. Отидох и се свих под една пейка като започнах да ям от месото, докато нищо не привлече вниманието ми. Кучета? Не може ли да ме оставите намира? Реших да продължа да си ям, докато едно куче не скочи върху пейката, от това се уплаших и веднага изтичах настрани, но пред мен дойде още едно куче, което оголи зъби. Ой и аз мога така! Наежих се и изсъсках докато не чух един познат глас. Кса, пак онова досадно хлапе, то мрази котки и затова ни избива. Дръпнах се назад и се оглеждат, за да видя на къде мога да избягам.

-Не може така котенце. - Имаше толкова самодоволна усмивка. Келеме такова. - Дори си взех още едно кученце, за да не се измъкнеш този път.

Психопат! Кой родител ще му взима кучета, за да измъчва котки. Зад мен чух още едно ръмжене зад мен, от това настръхнах, а докато се осъзная бях в средата, а около мен три гадни псета. Мразя кучета, мразя ги, наистина много.

-А сега...-Усмихна се толкова мило, знам какво ще последва. - Хванете го!

Веднага и трите псета се нахвърлиха към мен. Успях да скочя върху главата на едното куче като с нокти го одрасках по главата, но после веднага скочих от него и тръгнах да бягам, а не малко коте съм, е не точно, ако стана човек по - бързо ще ме убият. Момчето викаше са ме хванат, а аз веднага скочих да се кача на едно дърво, но тогава усетих как едното куче ме захапа за крака и ме дръпна на земята, одрах го като усетих, че не мога да си движа крака, докато се изправя вече другите две кучета се нахвърлиха върху мен, усещах всяка една захапка и болка, докато не усетих как едното ме захапа за главата и стисна силно.

•••
[Край]
[Добре шегувах се]

Усетих гадна болка в главата си, както и в краката си, общо взето в цялото си тяло. Бавно отворих очи и погледнах идната си лапичка. Някой ме е превързал. Огледах се и видях, че съм на някакво легло. Какво става тук? Спомням си как умрях, за пореден, пореден път. Колко живота изобщо ми останаха? Болеше ме и накрая станах човек като си лежах в леглото. Да не би хлапето нарочно да ме е взело, за да ме измъчва пак? От 3 години не може да ме хване, как така се наредих не знам. Накрая чух как вратата бавно се отвори. Надигнаха едно уше и веднага надигнаха глава като ноктите ви се показаха, само влез и ще те нападна.

-О, явно си будно? И явно си и човек.

-М. -Това не е онова хлапе. Мъж с руса коса и сини очи. - Не си онова хлапе -Но се закашлях и поставих ръка на гърлото си.- Кой си ти?

-Спокойно не съм лош - Усмихна се мило, но се нацупих, докато той се приближаваше и седна на леглото до мен. - Не бива да мърдаш щом си ранен.

-А ти от къде изобщо знаеш, че щях да уживея?

-Ами обичам котки и исках да видя дали този мит за деветте живота на котките.

-Ами това е вярно...-Остават ми още 3 живота. - Кой си ти те питам за последен път?

-Името ми е Ервин -Пак усмивка и понечи да ме погали по главата, но просто си я обърнах настрани и се отпуснат на леглото, но треперех от раните. - А ти как се казваш котенце?

- Не ми викай така -измрънках му и затворих очи. - Ливай.

Казах го тихо като се свиха в леглото. Онова хлапе щеше да ме убие, но...

-Спокойно аз ще се грижа за теб. Не искаш ли да си домашно коте?

-Не...

-Но така ще си хранено и обгрижвано. Едва ли ти харесва живота навън.

Ами може и да е прав.

-Ще си помисля и тогава ще ти отговоря.

Свих се под завивките като си гушнах опашката. Може би да съм домашна котка ще е по - добре. Тоест...и онова хлапе повече няма да ме преследва. Това ще е хубаво, ами кой знае, може да се съглася на офертата му стига да не ме закача.