Както всяка нормална петък вечер Сонгхуа и приятелите му бяха на парти. Около тях се лутаха изпотени тела, всяко жадуващо за още танци, алкохол и ласки.

  "Хей, Минги, подай ми още една бира!", извика Сан, а приятелят му кимна в отговор, подавайки му четвъртото кенче за тази вечер.

  Докато партито продължаваше да тече, Сонгхуа забеляза как Джонгхо поглежда към телефона си и извърта очи. "Нещо не е наред ли?", попита Хуа, опитвайки се да надвика силната музика, за да може да бъде чут от приятеля си.

  "Майка ми току-що писа и каза, че трябва да гледам брат си следващата събота вечер.", отговори момчето с досада.

  "Не разбирам какъв е проблемът, нали така или иначе го гледаш ти?", Сонгхуа не разбираше защо толкова се палеше приятеля му.

  "Имах планове за срещата ми с Рюджин, но предполагам, че ще се наложи да я отложа."

  "Защо не може да го гледа някой друг?", запита Хуа, "Той не беше ли на шестнадесет? Защо ще има нужда въобще от детегледачка?"

  "Знаеш как е брат ми. Той...той просто има нужда, но не искам да го гледам аз следващия уикенд! Най-накрая успях да поканя на среща най-горещата мацка в даскало и брат ми ще развали всичко? О, не, няма да стане. Ще измисля нещо.", отвърна троснато Джонгхо.

  Момент по-късно крушка светна в главата на по-малкото момче. "Имам перфектната идея как да намерим човек, който да гледа Хонгджунг следващия уикенд.", отвърна Джонгхо, като погледна по-високия младеж.

  "Кой?", попита с любопитство момчето.

  "Събери Сан, Минги и Юно и побързай. Ще взема бира за всички ни.", извика Джонг, изтичвайки до масата с напитките. Сонгхуа все още беше объркан, но го послуша въпреки това.

  "Хей, хора, елате.", съобщи момчето на останалите трима, които се бяха събрали в кръг с още няколко техни съученика. "Джонгхо има нещо за нас."

  "Наистина? Точно сега? Сляп ли е, не вижда ли, че съм зает?", отвърна Сан с досада, натискайки се с момиче, на име Черьонг.

  "Да, сега. Не би трябвало да се бавим, така че побързай.", отговори Хуа, принуждавайки Сан да избута момичето от себе си.

  "Какво искаш? Бях със супер горещата мацка и ти развали всичко.", изпухтя с досада момчето, когато доближиха най-малкия.

  Джонгхо повдигна ръце в защита. "Съжалявам, Чуе, но това трябваше да се случи сега. Както вече обясних на Сонгхуа, някой трябва да гледа брат ми следващата събота, но аз имам среща с Рюджин и по никакъв повод няма да я отложа."

  "И какво ни бърка това нас? И за какво са тези четири ние" попита Минги объркан.

  "Нека обясня. Ще излезем навън, за да не правим бъркотия и всеки от вас ще изпие бира на екс, като ще ви засичам времето. Който изпие кенчето си най-бавно, той ще бъде детегледачка на Хонгджунг следващата седмица."

  Четирите момчета го погледнаха с не толкова вълнение за идеята му. "Какво, по дяволите, човече? Това не ми е работата.", отговори Сан, вдигайки ръце в защита.

  "Е, след като не е твоя работа, просто си довърши бързо бирата.", отвърна Джонгхо, размахвайки кенчето във въздуха.

  "Но аз не трябва да пия, все пак ви возя, забрави ли?", напомни Юно.

  "Всичко ще е точно. Скоро няма да тръгваме, а една бира стои в системата ти за час, час и нещо.", Джонгхо се опита да убеди приятеля си, който все пак не искаше да поема този риск.

  "Добре. Хайде, хора, това е най-малкото, което можем да направим.  Джонг има нужда от помощ и най-честният начин да решим кой ще му помогне е с тази игра.", каза Юно.

  "Е, щом си толкова позитивно настроен към цялата ситуация защо не го гледаш ти?", процеди през зъби Сан.

  "Просто играй. Постоянно твърдиш как си най-добрия в тази игра, хайде, докажи се и няма да гледаш брат му.", отговори Юно, а Сан кимна в съгласие.

  "Супер, да вървим!", каза Джонгхо и заведе компанията в задния двор на къщата на Мино. (домакинът на партито)

  "Кажете ми, когато сте готови.", съобщи най-малкият, отваряйки таймера на телефона си.

  "Готови сме!", извика Минги, когато всички момчета бяха подготвени за "борбата", която им предстоеше.

  "На три... едно, две...три!", изкрещя Джонгхо, като пусна таймера, а приятелите му започнаха да поглъщат с различна скорост горчивата напитка.

  Както Юно беше казал, Сан е мастър на тази игра и той завърши първи бирата си за седем секунди. Минги не беше много назад зад него и приключи със своята за девет секунди. Когато таймерът отчете тринадесет секунди, Юно удари своето кенче в земята, съобщавайки по този начин, че е завършил своята. Сонгхуа завърши секунди по-късно, но той така или иначе вече бе загубил от останалите.

  "Ха, загуби! Сега трябва да си детегледачка на гимназист!", изсмя се Сан, докато сочеше Хуа.

  "Все тая! Едва ли ще е толкова трудно, той е на шестнадесет на всичкото отгоре.", отговори Сонгхуа троснато, хвърляйки ръце във въздуха.

  "Да, продължавай да си мислиш така.", успокои го Джонгхо, като поклати главата си.

  "Мамка му, съботата ми замина. Няма значение, това не е важно сега. Нека се наслаждаваме на вечерта докато можем.", смъмри момчето.

  Сонгхуа се обърна и се върна в къщата на домакина без да погледне приятелите си. Останалите повдигнаха рамене, щастливи от факта, че не загубиха играта.

—————————

@greeneyed_ : Извинявам се, ако някъде има грешки. Надявам се да имате хубава вечер и главата да ви е харесала.