Съзирам лицето ти в нощта,
пратеник за мен си ти
от Съзвездията на Скръбта.

Две звезди подигравателно блестят –
досущ твоите черни очи,
мечтаят единствено да ме сломят.

Питам се защо неспособна съм да те забравя,
но като чрез магия
падаща звезда виолетовите ми ириси озарява.

За теб проливам и последните сълзи,
преди сърцето ми
да се пръсне заради твоите лъжи.

Уви, окована съм във веригите на любовта.
Няма ли да се спася
преди чувствата ми да ме тласнат към лудостта?

Един ден, кълна се, че ще опозная яростта,
когато след смъртта ти,
между гърдите свои приютя мрачна празнота.

30.10.2019 г.