Небето е в пламъци,

защото някъде в Рая

срутват се замъци.

А аз глупавата зная:

то ще гори до безкрая.

Облаците се превръщат в пепел.

Идва края на света.

Боговете разярени сипят жупел,

всяка тяхна дума е една

жестока клевета.

Алчност за власт държеше сърцата им,

а още по-дълбоко в тях

пъклен демон дращеше душата им.

О, едно се чудя само,

защо сред пламъците не летях?

Дните ми бяха преброени,

виждах и усещах,

през сълзи опожарени,

че едва седя на крак

насред този крах. 

01.08.2019 г.