Герои: Намджун/Техьонг/Чонгкук/Джимин/Сокджин (BTS)

Жанр: комедия

— Значи пръстените ги няма – повтори спокойно Намджун. Прекалено спокойно.

Техьонг и Чонгкук се спогледаха и едновременно направиха по стъпка назад.

— Не че ги няма. Просто...

— ...временно не са при нас? – довърши Чонгкук и Техьонг му изпрати одобрителен поглед.

— Добро измъкване – прошепна той на най-добрия си приятел.

Усмивката на Чонгкук беше изпълнена с гордост.

— Осъзнавате, че ви чувам, нали? – попита Намджун. Окото му правеше онова нещо. Като щора, която някой спускаше ту надолу, ту издигаше нагоре.

— Я виж ти колко е станал часът – прозя се Техьонг, правейки още няколко стъпки назад. Почти бяха стигнали до вратата. – Нали знаеш какво казват, хьонг. За утрото и мъдростта или каквото беше там.

— Наистина странно, но не мога да се спомня в момента. Но затова пък се сещам какво казват за шамарите и възпитателно пляскане.

— Бягай – изсъска Техьонг на Чонгкук и сам се втурна да си спасява кожата.

Това да заседнат на касата определено не влизаше в плана.

Но нека бъдем честни, така или иначе не беше особено добре обмислен план.

— Път на по-възрастните! – изсъска Техьонг на Чонгкук, опитвайки се нанесе фатален удар в корема на противника си.

— Път на по-силните! – не му остана Чонгкук и почти успя да измъкне рамото си.

— Път на красивите! – кресна му Техьонг и го настъпи. Или поне се пробва да го направи, а в реалност единственото, което постигна бе да загуби обувката си.

— Път на..

— Кълна се, че ако не млъкне на секундата, единственият път по който ще поемете е този към гробището – прекъсна спора Намджун, търкайки челото си. — Искам да си спомните, къде ги видяхте за последно. Ще започнем търсенето от там.

***

— Хьонг, случайно да знаеш защо Техьонг и Чонгкук плуват в детския басейн с шнорхели? – попита Джимин, подпрял се на парапета на откритата тераса пред хотела.

Джин се усмихна и отпи безалкохолния си коктейл. Беше се излегнал на един от шезлонгите. Поклати глава отрицателно.

— А защо Джун хьонг копае с ръце около една палма?

Усмивката на Джин стана още по-широка. Джимин повдигна вежди учудено.

— Най-вероятно търси корените на проблема – подхърли Джин, гледайки очаквателно към по-младото момче. — Схвана ли? Корените? На проблема?

Джимин премигна.

Джин се нацупи. 

Но после си спомни за двата пръстена прилежно скътани в дълбокия джоб на шортите му и доброто му настроение се завърна.