Герои: Сокджин / Джимин/ Намджун (BTS)

Жанр: ангст  

* * *

— Не така, хьонг. Обърни телефона. Никой не обича вертикални снимки!

Джимин се нацупва и аз се засмивам, обръщайки телефона. Погледът ми се премества на Намджун, който е преметнал ръка върху рамената на брат ми и го гледа с толкова любов, че за момент усмивката ми изчезва, пометена от силата на тези чувства. Бързо се овладявам. Станал съм експерт в това.

— Готови ли сте? – подвиквам весело и ръката ми трепери леко. Стискам телефона малко по-силно. Нямам търпение да се прибера в малкия си, тих апартамент. Нямам търпение да се скрия. – Снимам след едно... две... две и половина... две и три четвърти...

— Хьонг! - не се стърпява отново Джимин и отмята косата си. Изнервен е. И невероятно красив. – Ще снимаш ли и чакаш да се пенсионирам.

— Ти и бръчки – намръщвам се престорено. – Определено няма да е хубава гледка.

— Хьонг!

Смехът на Намджун е като перце, което гали слуха ми. Иска ми се да го затворя в музикална кутия. Ще записвам с него и може би ще сънувам за това, за което нямам право да мечтая наяве.

— На твое място бих побързал, Джини. Някои хора започнаха да потропват с крак – казва ми Намджун и получава удар в рамото. Намджун ахва и права изненадана крачка назад, търкайки удареното място. Джимин наистина не си знае силата понякога. – Беше ли необходимо?

— Ти на коя страна си? – тросва се Джимин и разпознавам знаците.

На път е да се ядоса наистина.

Намесвам се.

— Хайде, хайде – размахвам свободната си ръка. – Няма да ви чакам цял ден. Имам работи за правене.

— Ама и ти си един, хьонг – изсумтява Джимин и знам, че него казва с лоши чувства, но неизказаното кара топка да заседне в гърлото ми.

Не знам.

Не знам какъв съм.

Но знам какъв никога няма да бъда.

Намджун отново го е прегърнал. И отново го гледа. Сякаш вижда луната и звездите, и небето и всичко прекрасно събрано под формата на човешко същество.

Правя снимката.

И после още няколко, защото Джимин обича да има избор, дори когато всички са едни и същи.

В далечината се чуват първите гръмотевици.

— Да вървим. Скоро ще завали.

'Да вали', мисля си и горчилката изпълва цялото ми същество.

Такива като мен не заслужават слънце. 

* * *

Оставам всеки да си интерпретира драбъла както си  реши ^^