Герои: Джимин / Техьонг (БТС)

Жанр: трагедия 

* * *

— Брой до три.

Джимин промърмори нещо неразбираемо, лицето му притиснато към гърдите на Техьонг.

— Брой до три – настоява Техьонг. Дългите му пръсти галеха нежната кожа на голото рамо на Джимин и сякаш чертаеха невидима карта. Погледът му беше отнесен, вперен далеч в късчето оранжево небе, което се виждаше през прозореца. Беше красиво, нищо, че означаваше край. А може би точно заради това. – Хайде, Мини. Брой до три.

Това си беше тяхното нещо.

Броенето до три.

Така беше започнало всичко.

— Преброй до три – беше помоли Джимин и Техьонг го направи без да се колебае, защото това беше Джимин. Неговият Джимин.

Едно.

Две.

Три.

Целувка.

— Ще бъдеш ли мое гадже?

— Не!

Смях и още целувки. Да, което нямаше да нужда да бъде изричано.

Техьонг се усмихна на спомена.

Сълзите дойдоха неканени, но Техьонг не ги избърса. Не бяха важни.

— Брой до..

— Едно – започна Джимин тихо, почти мелодично. Самият той плачеше от известно време. Беше започнал докато правиха любов и Техьонг попиваше малките капки с устните си, но накрая просто ги остави, защото бяха прекалено много. Прекалено солени. – Две...

Тътенът се усилваше. Лекият бриз се беше превърнал в мощен порив, който усукваше сините пердетата.

— Джимин – подкани го нежно, настоятелно Техьонг. Нямаха време.

Джимин надигна глава и в зачервените очи Техьонг прочете толкова много неща.

Страх. Болка. Ужас.

Любов.

Повдигна брадичката на Джимин и го целуна. Целуна го така сякаш светът свършваше, което, о Боже, той наистина свършваше, свършваше, свършваше..

Техьонг започна да хлипа неконтролируемо, болката в гърдите му твърде голяма за да бъде побрана там.

— Не е честно! Не е честно.. Не е честно.. – задави се той и къде беше изчезнал всички въздух. Не можеше да диша, не мо-

Джимин обгърна лицето му с ръцете.

Беше топло. Прекалено топло.

— Три – завърши Джимин. Ръцете му трепераха, но гласът му беше непоклатим. Сигурен. – Обичам те, Ким Техьонг и винаги ще те обичам.

Техьонг си пое въздух.

И се усмихна.

Небето беше загубило оранжевия си блясък. Вече бе кървавочервено. Трясъкът стана оглушителен. Пердетата се измъкнаха от кукичките си и се забиха в стената.

— Да броим до три. Заедно – предложи Техьонг.

Джимин кимна.

Преплетоха пръсти.

В далечината отново прогърмя сирена, но замлъкна бързо.

— Едно..

Подът започна да вибрира.

— Две...

Вибрацията се превърна в трясък.

Стаята пропадна.

Жилищната кооперация се беше срутила.

— Три — беше прошепнал Техьонг миг преди това да се случи. 

* * *