Месеци по - рано историята беше същата.

Една и съща болница, различни легла, различни стаи.

Свръх доза и анорексия.

Но този път нещата се бяха влошили.

Нито той, нито тя, щяха да се събудят скоро.

Те решиха, че ще е по - добре да избягат от проблемите си и да не им се противопоставят, вместо да им попречат да ги съборят.

Но ето, че бяха сгрешили.

Нито дозите хероин, нито лишаването от храна, успяха да ги спасят.

Не успяха и да ги направят перфектни.

Защото никой не беше перфектен.

А когато се приближиш до перфектността, това вече не си ти.

Ти си просто купчина кокали, движеща се безцелно на земята.

Купчина кокали, на която не й остава много.

И едно сърце, което скоро ще спре да тупти.