Сълзи се ронеха от очите и на двамата, а сърцето й не можеше да издържи повече.

Слабото й тяло нежно се отпусна и ако двете здрави ръце на баща й не бяха увити около тялото й, тя със сигурност щеше да се сгромоли на земята.

Анорексията все още не беше преборена.

Гладът, който изпитваше, беше заменен с жаждата за амфетамини, а булимията се бе превърнала в начин на живот.

С колко бе отслабнала още?

С 10 килограма?

А къде беше виновника за всичко това?