Тя стоеше за пореден път на една маса с него.

Вече бе започнала да се храни нормално.

Той все още не виждаше никаква промяна в теглото й, даже напротив.

Това го притесняваше.

Но мозъкът му не беше напълно трезвен през повечето време и не откриваше точното време, в което да говори с нея за това.

За това той не забеляза кога тя отиде в тоалетната и безпроблемно се раздели с храната, която бе приела днес.

И за това тя не забеляза подпухналите му очи и напуканите устни.

Те не можеха да видят никого друг, освен себе си.

И не, това не беше от егоизъм.

Разпадаха се.