Тялото ѝ ставаше все по - слабо с всеки изминал ден.

Косата ѝ се бе превърнала в тънка, пресъхнала слама, борейки се да не падне пореден косъм от нея.

Нежно приглаждаше косата си, докато очите ѝ наблюдаваха просто към нищото.

Историята на живота ѝ бе тежка, дори прекалено.

Загубата на най - ценната жена в живота ѝ бе просто началото на собствената ѝ разруха.

Борбата с нищетата, училищната йерархия и тормозът.

Малки неща, изградили цялата и същност.

Същност на прегрешения, самота и разруха.

Разруха, настанила се удобно в ядрото на съществуването ѝ.

И вече не, не бе никак добре.

Анорексията започваше да издава първите си признаци, а душата ѝ започваше да изгнива.

А имаше ли шанс да се събуди

Или ще се унесе във вечен сън под бесилото на съдбата?