Той отново я избута в коридора. 

Този път бе напълно сам.

Тя трепереше под сянката му. 

Силно я притисна в едно от шкафчетата и се озъби насреща й. 

Сърцето й биеше по - силно от всякога. 

"Спри да ме гледаш, дебелано. Между нас никога няма да се получи, защото аз харесвам слаби и красиви момичета, а не такива като теб. Започват да ми се подиграват заради твоите недъзи!"

Думите му бяха тихи, но достатъчно силни, за да ги чуе тя. 

Не посмяваше да отвори очите си, защото сълзите щяха да потекат. 

Той блъсна в шкафчето за последен път и остави развалината от нея в училищния коридор.

Остави я сама, и плачеща, също толкова дебела, колкото преди, и двойно повече пречупена.