Отново в гората. Юнги? Нямаше и следа от него, той е на рожден ден някъде наистина далече.

Малкото рижаво коте седеше на едно от многото дървета и малко или много чакаше появата на непознатия блондин. А той закъсняваше.

Бе тихо, единственото, което делеше гората от гробна тишина беше песента на една наистина досадна според хибрида птица. Но какъв избор имаше? Бе се опитвал не веднъж да я уцели с шишарки, но успех нямаше.

Котето слезе от дървото, започвайки да обикаля, точно както правеше непознатото момче със сандвича.

- Така без теб е доста скучно, знаеш ли?

Момчето погледна нагоре. Обожаваше всичко в тази гора. Най-вече свободата. Нямаше да се върне отново в града. Там бе страшно за малко коте като него.

---

написах oneshot с Темин :)