Юнги тръгна след странното същество, което подскачаше от клон на клон, смеейки се с онзи така омагьонсващ смях.

...

Не успя да го догони. То просто изчезна и остави другото момче само на фона на тънките лъчи от залеза, почти изцяло закрит от дърветата.

Не му остана друго. Потегли обратно към автомобила си а скоро и към апартамента, в който живееше. Първото, което щеше да направи, когато се прибереше? Щеше да провери какво бе онова същество, което видя в гората.

...

– Хора с котешки уши.. рижави.. нда това беше.

Юнги мърмореше докато разглеждаше безмислените статии, на които попадаше. Всичко бе абсурдно. Освен една.

Хибриди. Това са хора с черти на животни. Котки и не само. Хора с уши и опашки, понякога зъбини нокти, които доста наподобяват котешките, дори се доблират....

Не е ясен произхода.

– Хибрид казваш. Котка. Но тук пише, че те живеят главно в човешки условия. Какво тогава прави онзи хибрид в изоставена гора толкова далеч от града..?

Момчето бе потънало в мисли и така заспа. С глава върху отвореният лаптоп, на масата в кухнята, като косата леко влизаше в купичката ориз, която си бе взел по-рано.

————————

well таланта ми си отива. виждате ли го? аз да