дълбоко, дълбоко в една крайпътна гора. гора изпълнена с чист въздух и навид спокойна. там се намираха две момчета, които просто нямаше как да не забележи човек.

- не, момче, мога и сам!! - крещеше някой.

- не съм момче и също имам си име!!

за момент двамата замлъкнаха. русо момче, облегнато на един камък и рижо хибридче с няколко листа в ръка, което се чудеше защо събеседникът му изведнъж бе млъкнал така.

- какво? нещо лошо ли казах? - рижият попита леко засрамен.

- не не! просто исках да знам какво е името ти?

- о.. ами джимин. - момчето вече не чувстваше толкова срам и отново се захвана с промиването на раната на главата на юнги.

- имаш красиво име.

червенина се разтла по лицето на джимин и той побърза да покрие очите на юнги с листа, за да не може да го види, но раненият веднага ги премахна.

- видях те вече червенушко - блондинът бе толкова щастлив, че най-накрая можеха да си говорят и че най-накрая бе научил името на котето... джимин. колко сладко!

чакай! не беше ли това името на секретарката му, също?!

---