юнги се събуди с главоболие несравнимо с никое досега. опита да отвори очи, но това не му се отдаде, тъй като имаше нещо на лицето. бе прекалено объркан, за да се уплаши, затова просто отново затвори очи и се остави на останалите си сетива.

раздвижи ръцете си и опипа около себе си. усещаше нещо, което може би бяха листа, но не можеше да е сигурен. заслуша се и чу забързани стъпки, които ту идваха отляво, ту отдясно. подуши нещо и усети само мириса на трева, листа и езерна вода.

почака още малко и когато стъпките най-сетне се укротиха той се престраши и продума:

- ехо? - стъпките утихнаха за момент след като се възтановиха отново, приближавайки се.

- буден си - нежен лек глас се процеди през ушите на юнги и той мигновено се отпусна. нямаше как нещо с такъв глас да му навреди, нали?

миг по-късно русокосият можеше да вижда. над него се бе надвесил не кой да е, а рижавото коте. очите му бързо привикнаха със светлината и той успя да ги ококори, но това не попречи на болката в челото му да връхлети като гръм. юнги изохка. силно.

- не мърдай де! едвам я накарах да спре да кърви! - котето направи физиономия, която ясно да покаже, че не е доволен.

- как така да спре да кърви?! - хибридът стана и отиде някъде. остави юнги сам за не повече от минута, напълно достатъчни за отчаянието, че са го изоставили завинаги. когато се върна носеше парче от старо счупено огледало, което нагласи пред лицето на лежащото момче. - божичко!

---