Имаше много неща, за които Юнги бе грешил. Едно от тях бе, че не отказа на Джи Мин, когато го убеждаваше да дойде на това парти.

Обеща си да не пие. Бе категоричен в желанието си да не близне и капка алкохол. И може би щеше да го изпълни ако не беше сбъркал чашата ябълков сок с тази на мъжа до него, която за разлика от неговата бе пълна с много силна смеска на алкохолни вещества, чиито имена Юнги не можеше да произнесе.

Мъжът до него бе забелязал неволната грешка. За нещастие на русокосия, съседът му по стол се оказа пиян и доста агресивен. Мин Юнги свърши с почти счупен нос седнал на бара, толкова отчаян от развитието на вечерта, че не бе усетил кога бройката шотове пълни с какъв ли не алкохол бе станала двуцифрено число.

*хлъц*

*хлъц*

- О боже, Юнги какво си си причинил?! - Джи Мин бе доста изненадана. Очакваше много неща от колегата си тази нощ. Да си тръгне. Да си тръгне. И споменах ли да си тръгне. Добре де може би не очакваше много неща, но определено не и русокосият да се натряска до степен, в която бе започнал да хълца.

Без да чака и минута момичето хвана Юнги под ръка и тръгна към изхода. Отне и време и не малко усилия, но накрая стигна пред едно от такситата, които шефът и организатор на това парти предвидливо бе повикал в случай като този в момента.

Джи Мин набута момчето вътре, казвайки адреса на шофьорът и давайки му пари.

- Чао, Юнги и гледай да се прибереш жив!

- Да, да и аз обичам суши.. - бе по-зле от очакваното.

Колата тръгна. Кара пет минути в пълно мълчание и тогава пияният реши, че може би не му се прибира у дома.

- Ееей! Извинявай! Тииии отпред дето караш! Моооже ли да ме закарааааш до оная горичка дето е на края на града??

- Слушай момче, не знаеш дори къде си, така че мълчи и ме остави да те закарам до дома ти.

- Ама моля ти се деееее! А иии там имам вила! Обещавааааам! - Юнги говореше едва едва, но все пак можеше да разбере човек какво се опитва да измъдри пияната му глава.

- Убеден ли си?

- Ама няяа'ш грижи прияяятел! Всииичко съъм си уредил!

Дали защото на шофьорът му бе писнало или защото наистина му повярва той обърна посоката и се запъти към новоизбраната цел.

Господ да бе на помощ на Юнги, който едва слезе от таксито и успя да се удари в три дървета. Когато почти успешно се изправи с малката видимост, която имаше в този късен час момчето се запъти навътре.