Хибриди. Същества с изключително чувствителна психика и силно изразени емоции.

Рижави хибриди. Крайно некадърни, плачещи самотни под някое дърво.

Малкото коте бе видяло страшни неща през живота си. Бе изтърпяло много болка без да я е заслужил. Затова живееше в горичка, далеч от тази болка. Мислеше си, че така ще бъде в безопастност.

Мислеше си го до денят, в който срещна странното русо момче. Макар да изглеждаше различен от останалите, рижокоското знаеше, че ако се подлъже с тези надежди отново ще бъде наранен. Отново ще изпитва болка.

...

- Не... спри ти.. не можеш да го направиш...

Котето скимтеше, плачеше и се надяваше, че стопанинът му този път може би ще бъде по-добър. Надеждите му се бяха изпарили още на първият ден.

Беше вързан. С колани, за легло в тъмна стая. По тялото му вече имаше толкова смучки, че от порцелановата му кожа бяха останали само бледи спомени.

Не можеше да диша. Страхуваше се. Беше безпомощтен. А най-лошото бе, че знаеше какво ще последва.

- Не мога ли? Ще видим тази работа...

Тъмна фигура се надвеси над котето. Ръце се плъзнаха по тялото на рижокосото същество. Изследваха тялото му, стискаха бедрата и това между тях без собственикът на тези жестоки ръце да обръща внимание на крясъците.

Крясъци от болка. Не можеше да преживее това отново. Не можеше да търпи. Тресеше се извиваше се във всички посоки, но нищо не можеше да се мери с коланите, които го бяха обгърнали.

Така ли щеше да завърши животът му?

...

Спомени нахлуваха в главата на котето. Това бе причината за неспирния плач и стотиците почви, мокрещи тревата под тресящото се тяло.

---

край. убих го. убих фика... така и така не ставаше а сега е два пъти по-зле..
съжалявам.