Ден петнадесети, в който Мин Юнги опитваше да проследи онзи тайнствен смях.

Защо и на какво може да се смее един човек сам.. и то в гора?

Това се питаше Юнги. Това държеше любопитството му две седмици. Въпросът 'защо?'.

Застана под едно дърво. В този момент можеше да се закълне, че чува звука толкова близо. Сякаш човекът е до него.

Огледа се във всички възможни посоки. Ляво, дясно. Обиколи дървото дори. Не видя никого.

Вече се чудеше дали не бе започнал да си внушава.

Отново започваше да се стъмва. Отново бе принуден да си тръгне.

А така обичаше тази гора. От малък, когато идваше тук със семейството си и до днес. Това бе любимото му място. Само за него.