Юнги се събуди покрит с листове хартия. Направо погребан под тях.

Усмихна се. Днес нямаше какво да го спре да отиде в гората.

Или пък??

Блондинът стана и сънливо тръгна към вратата. Врата, която не се отвори, щом той натисна бравата. Страхотно.

Телефонът му се бе изключил преди часове и липсата на зарядно бе допълнителен минус.

Така Мин Юнги прекара следващите пет часа закючен в мазето на офисната сграда.

Междувременно Джи Мин, секретарката обикаляше притеснено офиса на шефа си. Би питала господин Ким дали не е виждал Юнги някъде, но като отговор получи само повдигнати рамене.

---

така де почти месец не съм ъдейтнала... и омг 1k прочитания.. даже не съм видяла [и не е защото не съм влизала в уатпад от сто години неее] лоф ю