- Какво ли прави котето сега?

Интересен въпрос нали? Ето и отговорът. Малкият висеше от едно дърво надолу с главата, вече съвсем отчаян от живота си, а и кръвта в главата не помагаше особено.

Защо бе отчаян? Юнги. Макар и да не беше от социалните котета, които си търсеха господари с странни мисли, нямаше да откаже компания понякога. Някого на когото да говори. Бе пробвал с катеричката на съседното дърво, но не се получи. Само се сдоби белег там където се намираше ключицата.

...

Мислите на хибрида продължаваха да се веят като муха без глава в неясна посока, докато нещо не прекъсна тези мисли. И това нещо бе посоката. Посока право надолу. И така както ябълката ударила Нютон, рижото животинче се озова по дупе на тревата и бе почти сигурен, че е смачкал гъба.

- Ауч~!

Ехо се разнесе между дърветата. Колко бе тихо вечер. Колко самотно и колко страшно.

- Искам пак от онзи сандвич.

И с тази мисъл малкият заспа на земята върху все така смачканата гъба.

---

какво написах току- що...