Пореден работен ден... Ден като ден, когато Юнги бе принуден да става от така удобното легло в шест сутринта.

Алармата звъни на фона на изливащите се като млякото в зърнена закуска цветущи псувни на един много сънен Юнги.

В период от двадесет минути русокоското се бе привел в що годе приличен вид, не спирайки с ругатните без дори веднъж да се повтори.

7:29. Мин Юнги тичащ към офиса, знаещ, че ако закъснее дори с минута ще бъде принуден да търпи конско от шефа си, който колкото и да бе разсеян следеше абсолютно всички да бъдат в офисите си на време.

7:30. Блондинът отвори вратата на офиса си, спирайки да поеме дъх след тичането си пет етажа и отказа да ползва асансьор.

7:31.

- Джи мин-а!!

Точно така Юнги бе забелязал огромната купчина документи на бюрото си, които един Бог знаеше как щеше да успее да се справи с тях и то до края на работното време.

Колкото до Джи Мин. Секретарката на Юнги. Да той си имаше секретарка. Доста.. енергична секретарка и по мнение на момчето тя трябваше да намали кафето. Не че нещо, но не мислеше, че е нормално да се пият пет чаши дневно.

- Да господин Мин?

- Първо, казах ти да ме наричаш Юнги. Второ, какво за бога е това мъчение на бюрото.

- Първо, добре де разбрах и~ вроро~ не е мъчение, а работата ти от вчера. В прочем, къде беше?

- Рожден ден.. не питай.

Юнги съблече палтото си и го закачи на закачалката и седна на стола си.

- Боже мили! Това е по-високо от мен!

- Ти понеже си много висок...

- Джи Мин-а!

- Да?

- Млъквай!

И така денят продължи скучно, както обикновено.

---

това е защото другата седмица няма да видите ъпдейт защото мързел