- Чао, оппа!

- Довиждане, Мири!

И така приключи приключението на Юнги или по-точно оцеляването му шест часа в компанията на тридесет и четири пияни до козирката непълнолетни хлапета.

...

Беше доста късно и наистина тъмно за тази част на Корея, но преди да се прибере блондинът бе решен да отиде в гората.

Искаше разтоварване от цялото това напрежение по-рано през деня.

Добре де.. Искаше да види котето от гората. Но кой можеше да го вини, него и проклетото му любопитство?

...

Междувременно, между дърветата, така познатият ни рижав хибрид разтриваше дупето си паднал от клона над него, който доскоро бе използван за легло.

Защо рижкото бе тупнал толкова жестоко на не толкова меката купчина есенни листа? Да кажем, че катериците не обичат да спят пред домовете им.

Така в опити да притъпи болката настанила се удобно в задните му части, хибридът бе прекъснат от фарове на явно, паркираща в влизост кола.

- Кой по дяволите е тук толкова къс- ауч!

---

лалалалалалала *слуша DNA*