Пак го чух. Онзи смях. Така нежен, каращ те да се топиш като сладолед в летен ден.

До скоро си мислех, че само аз идвам тук. Когато един ден чух някой да се смее.

Исках да разбера, кой се крие зад всички тези дървета. Да разбера защо е тук, в тази забравена горичка, толкова далеч от града.

*неутрал*

Юнги отново се опитваше да проследи онзи така леко изливащ се смях. Обикаляше дърветата. Втора седмица поред.

И днес остана разочарован. Тръгна си. Запали двигателя и отново потегли към шумотевицата на големият град. Утре щеше да дойде отново.

Щеше да намери собственикът на този прекрасен глас.

————————

още едно нещо, с което да досждам. бавни ъпдейти.