Въртя се, въртя се и завършвам в позиция. Аплодисментите огласиха концертната зала. Поклоних се и отидох зад кулисите. Там ме чакаха най-добрите ми приятели: Мунбин и Карина.
- Ел..беше невероятна!! - рече Мунбин и ме прегърна.
- Нарправо ги разби женооо!! - каза Кар и ми даде пет.
- Добре хора, хайде да идем в гримьорната, защото съм потна като пор. - казах аз и ги избутах към коридора.
Стигнахме до стаята, Мунбин и Карина се пльоснаха на диванчето, а аз си взех роклята и отидох да се проблека и си обух обувките. След като се върнах в стаята, Мина ни извика за да излеза на сцената за последните минути от представлението. Мина е една от най-близките ми приятелки, с която се запознахме малко след като с Карина дойдохме в Корея.
Излязох на сцената, взех микрофона и започнах да рецетирам речта, която бях подготвила.
- Здравейте на всички. Много благодаря на всички за това, че присъствахте на тази вечер по случай това, че преди точно 1 година направихме концерт за откриването на академията по балет - "Черният Лебед". Тогава започнах да предавам знанията и това, което знам като балетист на други хора. В началото бяхме само около десетима души и аз бях единствената, която преподвах в академията, а сега сме около 1000, и има доста хора, които ми помагат в преподаването. Много благодаря на пиятелите ми, които ме подкрепяха от началото на този проект. Много съм горда с нашите ученици и с това, което постигнаха през тази една година. Благодаря на вас, че сте тук и ни подкрепяте.
Една академия по хип-хоп и по други свободни и улични танци, се свърза с мен и ме помоли да приема един от техните ученици за да го научим на баланс и стабилност за да се справя по-добре с танците, защото ще се явява на световно състезание по хип-хоп. Момчето ще остане тук за един срок, през който той ще преподава на нашите ученици хип-хоп, за да им покаже какво са уличните танци.
Благодаря ви много отново, че бяхте тук и гледахте нашия спектакъл. Довиждане и приятна вечер. - поклоних се и спуснаха завесите пред лицето ми.
След концерта с приятелите ми излязохме и отидохме на ресторант за да ядем, защото вече беше 22:30 и умирахме от глад. Отидохме в едно квъртално ресторантче и ядохме рамен и пихме соджу до полунощ след което.... чакайте аз забравих да се представя. Аз съм Елизабет на 22, родена съм в София, България, но живея в Сеул, Корея от вече 3 години, като учих две години балет в един университет тук.
Та след като пихме до полунощ, се прибрах в квартирата, истрих си грима, хвърлих си един бърз душ и си легнах, две секунди по-късно, аз бях заспала.

Здравейте, това е първата ми история, тъй че ще се радвам да изразите мнението си в коментарите. Благодаря на сестра ми LoVVeKpOp за прекрасната корица и за това, че с pamyyy19 ме подтикнаха да пиша. ❤❤ Извинете, ако има грешки и ако главите са прекалено къси или качвам нередовно, но съм 8 клас и имам да уча много по английски...