Оставих чантата си на закачалката и съблякох якето. Трейс влезе след мен и затвори. Опитвах се да изглеждам естествено, но не можех да скрия притеснението си. Ръцете ми трепереха и се потяха едновременно.

-Какво ще искаш да ядем?-попитах и осъзнах, че гласът ми също трепереше.

-Няма значение. Все ми е едно какво.-каза.

Реших да направя яйца на очи. Всъщност никога досега не бях готвила, дори и за себе си. Страхувах се, че ще оплескам всичко и Трейс няма да остане доволен. Наистина съжалявах, че го бях поканила. Трябваше да се сетя, че не мога да готвя.

Извадих няколко яйца и ги започнах да ги правя. През цялото време Трейс седеше отстрани и ме наблюдаваше. Чувствах се страшно неловко, най-вече, защото знаех, че ще се проваля. Гледах да се съсредоточа върху тигана и това, което ставаше вътре в него, но едва успявах.

-Готвила ли си преди яйца?-попита най-после.

-Не. Да бъда честна, не съм готвила нищо.

-Дай да ти помогна.-каза и дойде до мен.

Усетих едната му ръка да ме докосва за кръста, а с другата хвана дръжката на тигана. Инстинктивно се обърнах и го погледнах. Срещах погледа си с неговия, но веднага го отместих и се опитах да започна да мисля за яйцата, а не за ръката му, която толкова нежно, но и решително докосваше талията ми.

-Ето така, виждаш ли? Без напрежение. Просто трябва да държиш тигана и лекичко да го помръдваш. Не е толкова сложно. Разбра ли?

Успях само да поклатя глава в съгласие.

След малко яйцата вече бяха готови и двамата седнахме на масата да ядем.

-Как са?-попитах след когато той започна да дъвче първата хапка.-Ужасни са, нали?

-Стават. Все пак ти е за първи път.

Продължихме да ядем мълчаливо. Чудех се кога той ще подхване темата за онази целувка, която можеше да се състои и дали изобщо ще го направи. Страх ме беше да започвам разговора първа. От опит знаех, че винаги щом започна да говоря, нещо се проваля. А не исках нещата между мен и Трейс да се провалят...каквито и да бяха те.

-За какво мислиш?-попита ме.

-Мисля как може да съм успяла да направя толкова гадни яйца.-излъгах. Не можех да му кажа, че мисля за него.

-Стига, следващия път ще са по-добри. Мога да те науча и на други неща. Имам предвид, в готвенето.

-Ти готвиш?

-Да. Правя го от малък. Не съм професионалист, но ми харесва и, признавам си, справям се добре.

Свършихме с яденето и се заех да разтребвам масата. Започнах да пренасям чиниите в мивката. Нямах намерение да ги мия сега, бях твърде изморена. През цялото време Трейс обикаляше из стаята ми и имах чувството, че я изучаваше и искаше да попие всеки един детайл от нея.

-Твоя ли е?-попита учудено и видях, че в ръцете си държеше плюшената ми играчка, която държах на леглото си.

-Да.-казах и веднага я грабнах от ръцете му.-Не биваше да я виждаш. Странно е, знам.

-Не е странно. Кажи ми повече.

Плюшената ми играчка беше син заек със синя панделка.

-Казва се Коди. Имам го от 7-годишна. Той беше единствения ми приятел.Можех да му говоря и той да ме слуша без да ме прекъсва или да ми противоречи. Винаги можех да го гушкам, можех да плача върху него...и той нямаше нищо против, за разлика от хората. Винаги ми даваше сили да продължа напред.-Усмихнах се тъжно.-И още е така.

-Да, понякога наистина неодушевените предмети те разбират по-добре от истинските хора.-съгласи се с мен.

-Не ме мисли за луда, че все още спя с плюшена играчка.-казах и се засмях.

-Не си луда. Всеки си има своите малки тайни. И аз няма да разкрия твоята на никого.

Оставих Коди върху възглавницата си и видях, че часовника на нощното ми шкафче показваше малко след полунощ.

-Не искам да прозвучи все едно, че те гоня, но съм изморена и мисля, че е време да си лягам.-казах и оправих един кичур коса, който ми пречеше.

-Няма проблем, разбирам те. Благодаря за яйцата и за това, че ме накара да се поразсея малко.

Усмихнах се. Нищо не спомена за снощната случка. Мислех да го попитам, но наистина нямах сили и исках единствено да си легна и да заспя.

-Лека нощ.-казах.

Помахах му докато се запътваше бавно към вратата, но изведнъж се обърна, дойде до мен и усетих устните му да докосват лявата ми буза. Затворих очи и пак ги отворих, за да се събудя от този сън, но осъзнах, че това беше реалността.

-Лека нощ и на теб, Али.-каза ми тихо и излезе.

Останах безмълвна.

****

Намазах си едно филия хляб с малко течен шоколад и седнах на масата да закуся.

Изведнъж вратата ми се отвори с бясно скорост и вътре влетя Бела.

-Какво правиш, момиче?-почти извика тя и бързо дойде до мен.

-Закуска. Искаш ли?

-Не говоря за това. Снощи станах, за да отида до тоалетната, но чух затваряне на врата. Погледнах през шпионката и видях мистериозния Трейс да излиза от вас! След полунощ! Не ми пука, че ще закъснееш за работа, аз няма да ти позволя да напуснеш това помещение преди да ми разкажеш всичко от игла до конец!

"Очевидно вече е по-добре и старата Бела се е завърнала."

-Ама ти нямаш ли дете за хранене?-опитах се да я накарам да си тръгне.

-Стига си се измъквала, госпожичке.

-Добре.-Оставих филията в чинията си. Апетитът ми си отиде.-Просто вечеряхме...като приятели.

-А говорихте ли за целувката?-полюбопитства.

-Нямаше никаква целувка, че да говорим за нея!-сопнах се.-Между мен и Трейс няма нищо! Все едно аз да кажа, че имаш връзка с онзи от първия етаж, само защото ти е оправил пералнята...примерно! Ако има нещо, ти ще си първия човек, на който ще разкажа. Така че се успокой.

На полу-отворената врата се почука и видях, че Трейс беше там.

-Може ли?-попита учтиво.

Бела се обърна към мен и ми се усмихна, сякаш беше на седмото небе.

-Току-що се сетих, че трябва да нахраня Алекс.-каза.

-Да, сега се сети. А къде ти беше ума когато ти го казах преди няколко минути?-попитах я също усмихнато, но тя не ми отговори на въпроса и се изниза навън тихичко, оставайки ме сама с Трейс.

-Какво правиш тук? Не мога да говоря сега, трябва да вървя.-казах му.

-Знам. Исках да те закарам до библиотеката. Снощи ти ми сготви, сега трябва да ти върна жеста.

-Няма нужда. Знам пътя.

Взех си чантата.

-Виж. Знам, че те е страх от мен.-каза ми и ме докосна за раменете.

-Не ме е страх. Просто не те познавам. Единственото, което знам,че умееш да готвиш. Защо не ми разкажеш за себе си?

-Боя се, че ще се отдръпнеш от мен, ако ти кажа.

-Просто ми кажи.

-Али, аз...

Телефонът ме звънна и видях, че беше госпожа Баркс. Знаех, че съм закъсняла за работа.

-Съжалявам, трябва да тръгвам.-казах и излязох.

-Чакай, трябва да...-опита се да ми каже, но го прекъснах.

-Някой друг път. Закъснявам. Чао.-прекъснах го и си тръгнах, въпреки че страшно много ми се искаше да разбера какво щеше да ми каже.