Почуках на вратата на Бела и изкачах да се отвори.

Не бях мигнала цялата нощ, въпреки че страшно много ми се спеше. Мислих само и единствено за Трейс и за това, което можеше да се случи снощи. По дяволите, той щеше да ме целуне и тази мисъл ме подлудяваше!

Вратата най-после се отвори, но не от Бела, а от някаква жена на средна възраст.

-Здравейте, търся Бела.-казах.

-Да, тя е вътре,но се чувства много зле. Все пак влезте.-отвърна ми утчиво и ме покани.

Влязох и видях Бела да лежи на дивана. Косата й беше разрошена, лицето й беше бледо, а в ръцете си държеше кофа. Колкото и лошо да звучи, в този момент изглеждаше отвратително.

Седнах на стола стещу нея, а тя ми се усмихна уморено...и после повърна в кофата.

-Аз никога повече няма да вкуся алкохол.-промърмори след като извади главата си от кофата, която вече не беше празна.

В това време жената, вероятно детегледачката, облече малкия Алекс с яке и двамата излязоха навън и ни предупредиха, че ще се върнат след малко.

-Ти къде беше снощи?-попита ме Бела след като останахме сами.

-Прибрах се. Казах ти, но беше твърде пияна и не знам дали ме разбра.

-Знам, че ще ти се стори странно, но имам някакъв спомен, че видях и Трейс в дискотеката.

Забих зъби в долната си устна.

-Всъщност...той беше там. Тръгнах си с него.-признах си.

-И стана ли нещо между вас? Той пиян ли беше? Ами ти?

-Не, и двамата бяхме трезвени. И...той щеше да ме целуне.-При тези думи ченето на Бела щеше да падне.-Но нищо не се случи. Приятелите му се появиха и той се прибра у тях.

Бела избърса устата си с една кърпа и пийна малко вода.

-Но ти се е искало да те целуне. Харесваш го, признай си.

-Не.-смъмрих под носа си.

-Виж.-Остави кофата.-Чувствам се ужасно и имам чувството, че скоро ще повърна и мозъка си, така че те моля да не ме тормозиш и да ми кажеш истината, Алисън. Няма нищо лошо в това, че го харесваш. Даже е много хубаво. Просто си признай, направи денят ми малко по-хубав.

Погледнах часовника от Трейс на ръката си и се сетих за две неща. Първо-трябваше да му го върна и второ-закъснявах за работа. Второто нещо малко ме успокой, защото нямаше да седя тук и да бъда разпитвана.

Станах.

-Не искам да говоря на тази тема. А и закъснявам за работа. Искаш ли да направя нещо за теб?

-Да, кажи ми дали харесваш Трейс!

-За съжаление, трябва да вървя, чао!-казах бързо и излязох, избягвайки обясненията.

Плахо отидох до вратата на Трейс. Просто щях да му върна часовника и да си тръгна. Но как трябваше да го погледна след като за малко щяхме да се целунем?!

Тъкмо се канех да почукам, но по стълбите се чу лек шум от токчета и брютенката-гадже на Трейс се качи и ме видя.

-Здравей.-каза ми мило.-Търсиш ли някой?

-Да. Трейс вътре ли е?

-Не. Снощи преди да си тръгна разбрах, че щял да ходи с Джоуи някъде тази сутрин. Аз идвам да си взема телефона, забравих го снощи тук. Да му предам ли нещо?

-Ъм, да. Върни му тази часовник.-казах и го свалих от ръката си, за да й го подам.-И съжалявам за снощи и това, което видя. Знам, че той ти е гадже, въпреки че го отрича и знам, че не ти е било много приятно да го видиш толкова близо до друго момиче.

-Гадже?-попита изненадано и се засмя силно.-Трейс не ми е гадже. Гадже съм на Джоуи.

Почувствах се ужасно засрамена и усетих бузите си да почервеняват.

-Излизам с него от година и ме запозна с Трейс. Започнахме да се събираме заедно тримата. Трейс ми е като брат.

-Аз...не знаех, съжалявам. Толкова съм тъпа. Просто онази вечер ти беше облечена с доста малко дрехи и го докосваше, помислих си, че сте заедно.

-Не сме.-Усмихна се.-Снощи го попитах какво става между него и теб, все пак ви видях, но той не искаше да коментира. Но мисля, че те харесва. И си личи, че и ти го харесваш. Как се казваш?

-Алисън.

-Аз съм Мелани. Можем да бъдем приятелки.

Очевидно бях сгрешила за нея. Тя не ми беше враг. Имах шанса да си намеря още една приятелка.

-Да. Но сега трябва да вървя.-казах.-Знаеш...работа.

Казахме си "Чао!" и аз се запътих към библиотеката. Дано госпожа Баркс не ми се кара...

****

Работното ми време беше свършило отдавна, но не исках да си ходя. Бях се свила в един от ъглите да библиотеката и четях една книга. Толкова бях задълбопена, че дори не забелязвах колко късно беше станало.

-Затварям библиотеката. Трябва да си вървиш.-предупреди ме госпожа Баркс и дойде до мен.

-Да. Добре.-казах и станах от земята.

-Какво четеш?

-"Гордост и предрасъдъци". Дано не възразявате, че я взех. Много е хубава.

-Няма проблем. Наистина е много хубава. Любовта винаги е хубава. Всичко наред ли е? Изглеждаш ми тъжна и объркана.

Надявах се да не се забелязва много...

-Такава съм. Момчетата са объркващи.

-Ако има нещо, с което мога да ти помогна, само кажи. Шефка съм ти, но не искам да си тъжна.

Усмихнах се при думите й. Много мило от нейна страна.

-Благодаря. Но не мисля, че ще можете да ми помогнете точно с този проблем. Снощи едно момче щеше да ме целуне, но ни прекъснаха. Не сме говорили, а и ме е страх да се прибера, защото той ми е съсед и може да се засечем. Нямам си никаква идея какво да му кажа.

-Говорете. Единствено така ще се изясните. И го направи колкото се може по-скоро преди нещата оше повече да са се усложнили.-каза ми и хвана ръката ми за подкрепа.

-Права сте. А сега ще вървя. Лека нощ, госпожо Баркс.

-Наричай ме Тина. И можеш да задържиш книгата. Лека нощ!

Прибрах я в чантата си, която вдигнах от пода и излязох от сградата.

****

Вече беше 21:45. Улиците вече бяха започнали да запустяват и ме караше да се чувствам по-добре. Времето през деня беше топло, но сега беше захладняло и страшно много ми се искаше да не бях обличала това тънко яке. Забързах се към вкъщи и нямах търпение да вляза на топло и да си направя горещо какао.

С тихи стъпки се заизкачвах нагоре. Нямаше жива душа. Искаше ми се да проверя как е Бела, но не исках да я притеснявам... Също така и не исках тя да ме притеснява с досадните си въпроси около любовния ми живот.

Стигнах до предпоследното стъпало и видях някакъв човек да седи на стълбите за третия етаж. После забелязах късата му коса и сериозно изражение и разбрах, че това беше Трейс. Нервно търкаше длани в челото си и потропваше с крак.

-Здравей.-казах, за да не ме помисли за невъзпитана. Разбира се, не го погледнах в очите.

-Здравей.-отвърна ми.

Извадих ключовете от чантата си и се насочих към вратата си, която в този момент смятах за спасение от този неудобен момент, но нещо ме спря.

Обърнах се към Трейс.

-Съжалявам.-промърморих.-Съжалявам, че се държах толкова грубо с теб снощи. Прав си за всичко. Наистина не трябва да пренебрегвам проблема си. Ти просто искаше да съм добре, а аз започнах да ти крещя като луда.

Заиграх се с ключа си, чакайки отговора му.

-Всичко е наред. Нормално е човек да си изпусне нервите и да направи неща, за които после да съжалява.-каза ми най-после и в мен сякаш се роди някаква надежда, че все още има надежда за нас.

-Защо седиш навън?

-Защото не мога да седя на едно място. Реших, че тук ще се поразсея, но не знам дали се получава.

Тогава изрекох на глас нещо, за което после съжалих:

-Ела у нас. Ще хапнем и може да ти стане по-добре.

Вътрешното ми "аз" ми плесна един шамар и имаше защо.

-Добре.-съгласи се.

По устните му се появи усмивка, по моите-също, но моята беше изкривена от притеснение. Никога не бях канила мъж в дома си и не знаех какво да очаквам. Особено от човек като Трейс...