Не виждах лицето на баща си, не исках да го виждам. Видях Трейс да ми хвърля объркан поглед, но веднага насочи вниманието си към човека пред него.

-От Портланд е. Избяга от вкъщи преди почти месец и единствената следа, която успях да открия ме доведе тук в Сиатъл. Обиколих целия град, разпитах всички хора, ходя от къща на къща, от блок на блок, с надеждата, че ще я открия.-Мисля, че извади нещо от джоба си, може би снимка.-Това е тя. Виждали ли сте я?

-Не, не мисля.-отвърна Трейс и малко ми поолекна.

-Много жалко.

-Ако мога да попитам, защо дъщеря ви е избягала? Да не би да сте се държали лошо с нея?

-Не! Никога не бих я наранил! Ние се разбирахме толкова добре, моля ви! Как може да си помислите, че бих наранил собствената си дъщеря?!

Усмихнах се горчиво и сълзите започнаха да се стичат по бузите ми. Той е такъв лъжец! Едната ръка на Трейс държеше дръжката от вътрешната страна на вратата и забелязах, че я пуска и стиска яростно юмрук, сякаш едва се сдържа да не го фрасне. Не го виня, и аз исках да направя същото.

-Някой живее ли в тези два апартамента?-попита.

-Не. Този до мен се продава от доста време, а в отсрещния живее едно момиче, което постоянно пътува.-каза Трейс и изрече поредната лъжа.-Дори мисля, че сега е в Аржентина, така че не си правете труда да звъните.

-Добре. Довиждане, благодаря все пак.-каза баща ми и Трейс затвори вратата, а аз се отласнах от стената.

-Благодаря ти.-казах тихо и избърсах сълзите, въпреки че те продължаваха да текат.

-Какво прави баща ти тук?

-Каквото виждаш. Търси ме, за да прибере у дома и да продължи да ме бие. Не него не му пука за мен, просто иска да ме използва за боксова круша. Не искам да ме наранява повече!

Трейс дойде до мен и избърса една от многото сълзи.

-Няма да позволя това да се случи!

Прегърнах го и отпуснах глава на рамото му. Хубаво е да имаш някого до себе си, който да се грижи за теб. За мен този човек беше Трейс. Не знаех какво крие от мен и дали е толкова опасен за колкото се представя, но аз му имах доверие и не ми пукаше какъв е.

****

На следващият ден се явих на работа. На вратата ме посрещна госпожа Баркс и веднага дойде при мен.

-Здравей, Алисън. Вече по-добре ли си днес?-попита ме тихо, както винаги.

-Да, по-добре съм.-казах и се заех да подреждам едни книги.

-Мога ли да попитам кой беше онзи мъж, които дойде да те търси тук преди няколко дни? За когото ми звънна и ми каза да му кажа, че не те познаваам.

-Дълга история. Няма да ми стигне времето за обяснения, а и не е толкова важно. Просто един човек, който не искам да виждам.

-А какво става с теб и твоето момче-съсед?-попита ме, очевидно примирила се, че няма й отговоря на първия въпрос.

-Ами...всичко е наред между нас.-измърморих под носа и се опитах да скрия усмивката си.

-Да, личи си. Тази усмивка не е на лицето ти случайно. Не се опитвай да се криеш, хубаво е да се усмихваш.

Продължих с подреждането, но през цялото време бях отнесена. Или заради Трейс, или заради баща ми...

****

Сресвах косата си и на вратата се чу силно почукване и след това отваряне. Никой друг не правеше това, освен Бела.

-Хей, идвам ти на гости! Ще си прекараме една вечер по женски!-каза весело, както винаги.-И не приемам "Не" за отговор!

-Ще трябва да го направиш, защото...-Прекъсна ме отново почукване на вратата, която не беше напълно затворена и Трейс влезе.

-Али, идваш ли?-попита ме и махна учтиво на Бела, която гледаше и двама ни изненадано.

-Ама какво... Вие да не сте...?-започна да пита.-Какво съм пропуснала?!

-Това се опитвах да ти кажа. Имах уговорка да се видя с Трейс. Нека да прекараме време заедно утре вечер.

-О! Тогава вървете! Но с теб утре ще си поговорим!-каза и ме посочи с пръст.-Чао, чао!

След това излезе, подскачайки.

-Винаги ли е такава?-попита ме Трейс.

-Повярвай, била е и по - зле. Това е един от спокойните й мигове.

Засмяхме се.

-Навън ли излизаме?-попитах.

-Не, по-добре да си останем вкъщи.

-Хайде де, нека излезем навън! Не искам баща ми да ме намери, но и не искам да седя като затворник вътре до края на живота си!

Не знам защо, но при споменаването на думата "затворник" лицето му доби друга физиономия. За радост, това трая само миг и после ми се усмихна.

-Не мога да ти откажа. Искам, но не мога.

Взех си весело чантата и излязохме навън.

Качихме се в колата му и още щом се настаних на седалката, си спомних първия път, когато седях тук. Тогава Трейс ме караше към вкъщи след дискотеката. В онзи момент двамата все още бяхме просто познати, които се дразнят от постъпките на другия.

Той се настани на шофьорското място до мен и запали двигателя.

-Къде да отидем?-попита ме.

-Ти си този, който познава града по-добре. Не знам, не ми пука.

Той подкара колата без да ми казва накъде отиваме, но знаех, че се е сетил за някакво хубаво местенце.

След около 10 минути, Трейс спря на някакъв паркинг и слезе, за да ми отвори вратата. Беше толкова мило!

-Тук ли ще вечеряме? Това определено не ми е представата за първа среща.-казах.

-Нито пък моята. Последвай ме.

Запътихме се към някакъв ресторант, близо до паркинга. Не ми изглеждаше много голям, но не се и нуждаех. Исках просто да прекарам една вечер с Трейс и нямаше никакво значение къде ще бъдем.

-Това е най-новия италианки ресторант. Джоуи ми каза, че са отворили преди 2 седмици.-каза ми Трейс и ми отвори вратата.

Обстановката беше приятна и се долавяше аромат на храна. Почти всички маси бяха пълни, а от уредбата се чуваха приятни италиански песни.

С Трейс се настанихме на една от масите в ъгъла и взехме да разглеждаме менюто. На корицата пишеше "Италиана". Заразглеждах се, но забелязах, че Трейс сложи качулакта на суичера си на главата си.

-Всичко наред ли е?-попитах го.

-Да. Просто ми е малко хладно.

Пак тази негова потайност...

След малко дойде сервитьорката и си поръчахме. Първа бях аз, след мен си поръча Трейс и през цялото време го наблюдавах. Не гледаше сервитьорката докато казваше поръчките си, сякаш се страхуваше, че тя може да му направи нещо. Въпреки всичко, реших да си замълча.

Първо пристигнаха напитките ни. Бях си поръчала портокалов сок, а Трейс-тоник. Отначало искаше да си вземе бира, но беше с кола и нямаше как. След това пристигна пастата ми, а после и неговата пица.

Бях прегладняла и започнах да ям на секундата след като ми подадоха чинията. Със сигурност в очите на Трейс съм изглеждала като някое озверяло животно, но не можех да се храня прилично, при положение, че не бях хапвала цял ден.

-Съжалявам.-извиних се след като изядох всичко от чинията, а Трейс беше още на второто парче пица.-Не ме мисли за животно.

Той се засмя и хвана ръката ми.

-Всичко е наред. И аз често съм гладен като теб.

По едно време вратата се отвори и лицето на Трейс за пореден път тази вечер се промени. Вече не беше весел, изглеждаше уплашен.

-Трябва да вървим!-каза тихо и остави на масата няколко банкноти.

-Защо?-попитах и се обърнах, за да видя кой бяха хората, които го притесняваха. Видях на една отдалечена маса от нашата да се настаняват двама полицаи.

-Просто върви!

Той стана и ме хвана грубо за ръката, за да стана от стола. Задърпа ме към вратата и излязохме.

Какво ставаше...?