Паника-това беше единственото, което чувствах в момента. Всички мисли, писъци и болки се преплитаха в главата ми и това ме караше да се чувствам безпомощна. 

Бени продължаваше да ме влачи докато излизахме от мазето и вече физическата болка започваше да се превръща в психическа.

Не знаех какво да правя. Скоро щях да бъда или жестоко убита, или изнасилена. Наистина исках Джейс да ми даде някакъв съвет в тази ситуация. 

Но него го нямаше. Не можеше да ми помогне в този миг. Трябваше да се справя сама.

-Престани да викаш!-изсъска в ухото ми Бени. Това ме накара да извикам за пореден път.-Мълчи, защото още да секундата мога да те накарам да изчезнеш от света.

Трябваше да се успокоя. Не само заради себе си, но и заради Джейс. Щях да ни измъкна оттук на всяка цена.

Огледах се около себе си и забелязах, че изкачваме стълбите, които водеха към втория етаж на къщата. Точно оттук минахме преди Бени да ни хване и се превърнем в негови играчки за забавление.

Скоро стигнахме една стая, която всъщност се оказа спалня. Бени ме бутна грубо и още преди да се осъзная, се бях озовала на земята. След секунда усетих силна болка в главата, защото се бях ударила на ръба на леглото.

Забелязах, че Бени леко се засмя от факта, че се бях наранила, и с весела физиономия заключи вратата и съблече черното си кожено яке.

Не исках да знам какво следваше.

-Ставай!-нареди ми той и грубо ме вдигна от земята и ме хвърли на леглото. Веднага се изправих в седнало положение, но нямаше как да избягам, защото той седеше точно пред мен и ме гледаше в очакване.-Не можеш да ми избягаш, момиченце. Сега ще правиш каквото ти кажа.

-Ами ако не искам?-попитах го предизвикателно. Нямаше да се оставя да ме мачкат отново. Не и този път.

Бени пак се заигра с косата ми. 

-Ако не искаш, ти и Джейс ще бъдете мъртви след по-малко от 24 часа. И аз лично ще се погрижа за това. И за да направя всичко това още по-приятно за мен, първата убита ще си ти. И Джейс ще бъде свидетел на случващото се. 

Прехапах долната си устна от страх, но после веднага съжалих, че съм го направила, защото това мое действие накара Бени още повече да ме гледа с желание. Желание за плътско удоволствие.

Ръката му се плъзна по бузата ми и достигна устните ми. Пръстите му бяха груби и мръсни. Искаше ми се да го ударя, но ако исках да се измъкна оттук заедно с Джейс, трябваше да се контролирам.

-Добре.-поклатих глава.-Ще направя каквото искаш.

-Добро момиче. Радвам се, че взе правилното решение.

Времето ми беше ограничено. Трябваше в следващите секунди да измисля план, който щеше да сложи край на проблемите ми. И тези на Джейс, естествено.

Бени се отдръпна за малко от мен, за да прерови едно от шкафчетата близо до вратата. Не исках да знам какво търсеше там, но това ми даде възможност да се огледам за някакъв вид помощ. 

Тъкмо се бях отчаяла напълно, когато забелязах нещо, което се подаваше от задния джоб на панталоните на Бени.

Джобното ножче.

С него беше срязал въжетата, за да се освободи от мазето и очевидно след това го е прибрал в джоба си без да забележа. 

Това беше единственият ми шанс. И не биваше да го пропускам.

Скоро той се обърна да ме погледне като забеляза, че съм станала от леглото и го гледам съсредоточено. Надявах се да не заподозре плана ми.

-Сега...единственото, което искам от теб, е да не мърдаш.-предупреди ме като ме бутна отново и се стоварих върху леглото. За още по-голяма моя изненада, той се настани точно върху мен и се подпря на лакти.

Въпреки отвращението си, знаех, че трябва да се концентрирам.

Усетих напуканите му устни върху врата и ключицата си. Фактът, че след няколко секунди простена, ме накара да мисля, че в момента е твърде задълбочен в това, което правеше и беше време да действам.

Увих крака около него, все едно това много ми харесва, и започнах да обхождам гърба му с ръце. Местех ги нагоре-надолу и изведнъж съвсем леко вкарах ръката си в джоба му и извадих джобното ножче.

Дотук всичко вървеше добре.

За да изкарам ножчето, обаче, ми трябваха две ръце. Много се надявах да не забележи, че съм спряла да го галя по гърба. С разтреперани ръце успях да се справя със задачата.

В този момент ръцете на Бени вече докосваха корема ми и имаха намерението да свалят блузата ми. Но аз нямаше да го позволя.

-Харесва ли ти, скъпа? Няма ли да кажеш нещо?-Той се надигна от мен, за да ме погледне в очите.

-Да.-отговорих му тихо.-Сбогом, Бени.

Не му дадох достатъчно време да се осъзнае за какво говоря. На мига вложих всичката си сила в ръката си и усетих как острието се забива в плътта му. Веднага след това го извадих.

 Изведнъж очите му се изцъклиха и той залитна настрани, падайки по гръб на пода. Бях го уцелила право в сърцето.

-Ти...-каза ми, плюейки кръв. Едва си поемаше дъх и след секунда просто се отпусна на пода безжизнен.

На мозъкът ми му отне малко време, за да разбере какво бях направила току-що. Веднага изпуснах ножчето и се строполих на земята.

Отново го бях направила, отново бях отнела човешки живот.

Едва се чувах, но знаех, че пищя с всичка сила.

-------------

Hi! :* Забавих се малко този път, но се надявам да ви хареса! Коментирайте!^^