Първите слънчеви лъчи вече навлизаха в мрачната стая и сякаш ни казваха, че е време за ставане. На мен, обаче, изобщо не ми се ставаше, въпреки че бях будна от доста време. Харесваше ми да си седя така и да се усмихвам на всеки две секунди щом си спомнех за снощи.

Станах за малко от леглото, за да се облека с нещо, защото ми беше хладно, въпреки дебелата завивка и топлото тяло на Джейс. Прерових набързо една от торбите и извадих бяла тениска. Нахлузих я през главата си и се върнах отново на мястото си.

Обърнах се към спящия Джейс. Изглеждаше толкова спокоен в съня си. Искаше ми се да го целуна, но знаех, че по този начин ще го събудя, а той се нуждаеше от сън.

Гледах го така поне 5 минути.

-Не е приятно да те гледат докато спиш.-каза изведнъж той, но без да си отваря очите.

Засмях се тихичко.

-Е, очевидно е , че вече си буден, така че няма лошо.-отвърнах му и той отвори очи. Очите, в които можех да се изгубя.

След секунда обви тялото ми с ръце и застанах върху него. Сложих ръце на гърдите му и го целунах нежно. Не исках това да свършва. 

За първи път виждах Джейс да се усмихва толкова. Обикновено изражението му беше сурово.

-Защо се усмихваш?-попитах докато той се взираше в мен и галеше бедрото ми.

-Щастлив съм. Не ме интересува какво съм правил или какво съм напът да направя...точно сега, в този момент, аз съм щастлив. С теб.

Усетих гореща вълна да облива тялото ми. Успя да ме накара да се изчервя. По навик завъртях главата си настрани в опит да прикрия усмивката си и руменината по бузите си, но Джейс погали лицето ми и се наложи да го погледна.

-Хей, мисля, че вече се познаваме от достатъчно дълго време и определено преживяхме много неща заедно...не е нужно да се криеш. А и харесвам усмивката ти.

Усмихнах се още по-широко и въздъхнах.

-Искам всеки ден да е така.

-Спокойно, след днес всичко ще свърши и ще живеем спокойно.

Искаше ми се да му вярвам, но имах странното предчувствие, че всичко ще се обърка. За миг, обаче, прогоних тези мисли от ума си, защото ме беше страх от тях.

С много усилия, и двамата се надигнахме от леглото и започнахме да се обличаме. Мечтаех си за един дълъг горещ душ, но нямаше къде да се изкъпя. Опитвах се да не мисля за вонята, която се носеше от мен.

Напускането на къщата май беше по-лесно за Джейс отколкото настаняването. Отново без никаква емоция, той затвори вратата и се качихме в колата.

Щом седнахме, видях, че извади нещо от джоба на панталона си и ми го подаде.

-Закъснял подарък за рожден ден.-каза ми и видях, че държеше медальон във формата на сърце.-Взех го оттук първия път, когато дойдох. Беше на майка ми.

-Джейс, не мога да го взема.

-Моля те, Али! Заради мен.

Искаше ми се да се възпротивя, но той вече го откопчаваше и аз просто се обърнах с гръб, за да може да ми го сложи. Усетих студеното сребърмо сърчице да докосва кожата на врата ми и усетих тръпки.

-Благодаря.

Искаше ми се да кажа още нещо. Още много неща. Но просто не намерих точните думи. Затова реших да си замълча и да не съсипя прекрасния момент.

Потеглихме.

***

С всеки следващ изминал километър ставах все по-нервна и по-нервна. Чувах дишането си толкова силно, че даже имах чувството, че се чува по-ясно дори и от двигателя на колата. Играех си и пръстите си и се опитвах да визуализирам това, което щеше да се случи съвсем скоро щом влезем в града. Но колкото и да си го представях и планирах, резултатът не изглеждаше никак добър. Съмнявах се, че края на деня ще е прекрасен.

-Влизаме в града.-предупреди ме Джейс.

Не успях да си придам най-смелия вид като чух това изречение. Страхувах се. Много. Въпреки че знаех, че това, което бяхме напът да направим е най-правилното нещо.

-Къщата на Бени е в началото на града, тоест на две пресечки оттук. Но ще се наложи да спрем тук, за да не ни заподозрат.

Двигателят угасна и аз замалко не издадох писък като малко дете. Двамата с Джейс слязохме от колата и взехме от багажника няколко пистолета. Веднага се сетих за полицая, който застрелях и мигновено ми се прииска да хвърля това дяволско оръжие далеч.

-Нека това свършва по-бързо. Да търгваме.-казах.

Достигнахме дома на Бени в мълчание. Изведнъж Джейс ме хвана за ръката и ме спря.

-Чуй ме, Али. Искам да ти кажа толкова много неща.-Въздъхна.-Нямаш си и на представа. Но нека всичко това се случи след като се справим с Бени. Обещавам ти, че след това ще имаме прекрасен живот заедно. Но засега искам да ти кажа само едно-Обичам те!

-И аз те обичам, Джейс.-казах и усетих как ме целува нежно по челото.

След това се потопихме в една страстна целувка, все едно тази ни беше последната. Исках да запомня този момент завинаги.

За съжаление, времето ни притискаше. Трябваше да вървим. Нямах търпение всичко да свърши, въпреки че не знаех какво щяхме да правим и какви ще са последствията.

***

Къщата на Бени беше голяма, което означаваше, че има по-голям шанс да влезем вътре незабелязани. Надявах се да няма камери, разбира се.

Скрихме се зад един храст.

-Искам да стоиш тук.-нареди ми Джейс.-Ако не се върна до 10 минути, бягай. 

-Какво?! Джейс, не съм дете, няма да седя тук, разбра ли? Ясно е, че не искаш да ме излагаш на рискове, но аз вече се изложих сама като реших да тръгна с теб... Моля те, искам да дойда.

В последно време очевидно се бях научила да отстоявам мнението си. Харесваше ми, че всичко случило се беше развило точно тази част от характера ми.

-Едновременно мразя и обичам настоятелността ти.-усмихна ми се леко той.-Идвай.

Навлязохме в предния двор на Бени и забелязах, че Джейс изучаваше обстановката.

-Видя ли онази кола от другата страна на улицата?-Поклатих глава с отрицание.-Тя е на Бени, което означава, че в момента си е вкъщи.

-Добре, но какво ще правим? Ще звъннем на вратата ли? 

Очевидно Джейс имаше да каже няколко неща за глупавото ми мислене, но реши просто да ме удостои с един развеселен поглед.

Запътихме се към вратата, но вместо да звъннем (както предложих), Джейс се наведе и извади изпод малкото килимче на прага, един ключ.

-Живял съм тук, знам кое къде е.-прошепна ми.-Влизаме, затова си извади пистолета и стреляй по всичко, което се движи.

-Ако той ни усети, че влизаме?

-Няма. Точно в момента той е в банята. Мога да чуя пуснатата вода.

Все още се изненадвах от инстинктите му.

Звукът от отключването на вратата ме уплаши, но от заради съвсем лекия звук, а заради предстоящото.

-Върви след мен.-каза ми.

Заизкачвахме се по стълбите, държейки пистолетите си близо до себе си. Показалецът ми беше на спусъка и се страхувах да не би да го натисна от притеснение.

Насочихме се към една врата вляво и Джейс ме погледна окуражително.

Започва се...

За части от секундата Джейс разби вратата със силен трясък и осъзнах, че нахлуваме в банята. Водата се чуваше от ваната и Джейс веднага гръмна няколко куршума, насочени към нея.

Очаквах кръв или някой писък, но...нищо. Във ваната нямаше никого. Не знаех дали трябва да се радвам, че не бях станала свидетел на убийство или да се страхувам, че Бени все още е жив и някъде наоколо.

Тъкмо се канех да кажа нещо на Джейс, но нещо силно се стовари върху главата ми и следващото, което усетих беше студения под.

Направих усилие да стана, но не можах. Виждах размазано. Чуваха се удари и няколко изтрела  около мен.

Знаех какво става и кой беше този, който ме удари - Бени.

Изведнъж чух някой да пада на земята до мен. С мъка отворих очи и видях Джейс. Имаше кръв по себе си, но не знаех дали е неговата. Надявах се да не е.

-Я да видим кой е тук.-чух зловещ мъжки глас над себе си.-Мисля, че доста ме подценихте, деца...