Събудих се с писък и по бузите ми течаха сълзи. Успокоих се в момента, в който видях Джейс да лежи до мен и да ми гледа уплашено.

-Али, добре ли си?-попита ми като се опита да прозвучи сериозно, но все още му се спеше. Бях го събудила.-Кошмар ли сънува?

Поклатих глава. Наистина сънувах как полицаите го отвеждат в полицейската си патрулка, а аз не мога да направя нищо, защото някаква невидима кутия, от която не мога да изляза и ми пречи да го достигна. Колкото и да викам, никой не ме чува и не ми помага.

-Просто всичко ми дойде в повече вчера.-казах.

-Да. Отиди и си вземи душ, ще ти стане по-добре.

Послушах съвета му и влязох в банята. Седях под душа най - малко половин час, но не защото бях бавна в сапунисването и измиването, а защото исках просто да се усамотя в своя собствен свят поне за малко. Опитвах се да си представям, че в момента не се намирам в дома на майка си, която не харесвам особено и не се крия от полицията с гаджето си убиец.

Но в крайна сметка, не можех да седя тук цял ден и трябваше да изляза. Бях грабнала бельо, тениска и дънки от стаята си и ги облякох. Всичко ми беше точно. Замислих се как ми майка ми си е губила времето по магазините, купувайки неща за дъщеря си, която никога няма да стъпи в нейния дом.

Вързах косата си на хлабава опашка и слязох долу в кухнята, където майка ми вече беше приготвила закуската.

-Добро утро.-каза ми и отпи от кафето си.-С Джейс ли спа?

-Да, но не по този начин. Съжалявам, но не можех да го оставя сам, защото си способна да му причиниш много неща.

В същият момент чух стъпки и Джейс слезе.

-Добро утро.-поздрави и него мама.-Преди малко си позволих да изляза и ти купих някои неща от първа необходимост, ето там.

Тя посочи масата в хола и там имаше две торби, които бяха пълни с дрехи и тоалетни принадлежности като самобръсначки и одеколони.

-Благодаря ви, госпожо Столкър.-Взе торбите.-Ще отида да си взема душ, ако сте гладни, не ме чакайте за закуска.

Джейс се качи горе и след няколко секунди чух как ключа на банята се завърта. С майка ми мълчахме, сякаш и двете търсехме теми за разговор, които няма да ни скарат. Но тя избра избра  най-болезнената.

-Как се случи всичко това? С него? Би трябвало да си у дома и да учиш за последната си година в гиманзията.

-За твое сведение, завърших наскоро и то с отличен успех.-Почувствах се ужасно, та тя дори не знаеше, че съм била абитуриентка!-И...ти имаше ли представа с какъв човек ме оставяш?

Тя се загледа в чашата си, а аз я изтръгнах от ръцете й, за да я накарам да ми отговори.

-Да. Но, кълна се, не вярвах, че ще започне да се държи така и с теб. И аз бях унижавана като теб, но ти не знаеше, крихме това. Последният път, когато те видях, беше преди да замина и си казах "Нека баща ти бъде добър с теб.", но очевидно молбата ми не е стигнала до Господ.

-Да, очевидно. Избягах дни след завършването си и се преместих в Сиатъл. Там се запознах с Джейс, който ми беше съсед.

-И си тръгнала с него, въпреки това, което е извършил?

-Разбрах кой е всъщност преди около седмица. И...обичам го, мамо. Независимо какъв е бил и какво се случва сега!

Без повече да казвам нищо, седнах пред една от чиниите с пържени яйца и започнах да ям. Спомних си онзи път, когато се опитвах да готвя яйца, а Джейс ми помагаше. Тогава...всичко беше различно.

****

Сядах на дивана и нервно си играех с палците. Не ми помагаше особено, но иначе щях да откача от напрежение. Джейс се разхождаше от единия до другия край на стаята, говорейки по домашния телефон на мама с Джоуи. Наложи се да се отървем от нашите, за да не могат да ни проследят.

След малко майка ми слезе отгоре, вързвайки флориран шал на врата си. Веднага скочих от мястото си като попарена.

-Какво правиш?!-казах й ядосано, а тя просто взе чантата си от закачалката.

-Отивам на фризьор. Това, че вие сте издирвани от властите, не означава, че и аз трябва да седя заключена. Ще се върна след два часа.-отвърна ми съвсем спокойно тя, но за пореден път не й вярвах.-Не се тревожи, няма да ви издам.

-Как да ти вярвам, при положение, че снощи едва не ни изрита, щом разбра истината?

-Ти си ми дъщеря, Алисън. Никога няма да те предам.-каза, но ми направи впечатление притеснението, с което изричаше тези думи.

Веднага след като ми се усмихна още веднъж, тя излезе, а аз се обърнат вбесена към Джейс, който тъкмо беше приключил с телефонния разговор.

-Джоуи не може ли да побърза с докарването на тъпата кола?! Не вярвам на майка си, тук не е сигурно убежище. А и ми лази по нервите.

-Ще я изтърпим още малко.-отвърна ми и остави телефона на масата.-Не можем да тръгнем скоро, Джоуи ми каза, че е обграден от полиция и репортери, защото го смятат за съучастник, какъвто всъщност наистина е. Не му позволяват да излиза  от дома си, изключено е да ни помогне.

Този отговор изобщо не ме изненада, но пък ме накара да се чувствам още по-притеснена. Сигурносста ми, и дори по-скоро нашата сигурност, зависеше от майка ми, която изобщо не може да си държи езика зад зъбите.

-Страх ме е.-прозинесох и сякаш камък ми падна от сърцето. От толкова много време таях това в себе си.

-Ето затова не исках да идваш. В опасност си заради мен. Щеше да е много по-добре да заминеш.-Джейс въздиша уморено, това беше натоварващо си за него.-Щеше да отидеш в друг град и да започнеш нов живот с нови хора. Или дори да се върнеш у дома, пак щеше да е по-безопасно.

Това определено бяха най-глупавите думи, които беше казвал някога. Леко се отдръпнах от него и го погледнах обидено.

-Ти осъзнаваш ли се какви ги приказваш? Да се върна у дома при лудия си баща и да ме кара да се чувствам като боклук отново?! Предпочитам да вляза в затвора или да ме убият, но не и това! Не мога да повярвам как можа да кажеш това!

-Просто се грижа за теб, Алисън! В това положение си заради мен, запомни го! Освен, че трябва да се грижа за себе си, но също така и за теб! У дома поне нямаше да бъдеш преследвана от цялата страна.

Бях тръгнала да бърша чиниите, но повече не можех да издържам. Кръвта ми кипеше, исках да крещя.

-Престани!-извиках и почти хвърлих чинията в мивката.-Взех решението да тръгна с теб сама! Така че спри да се самообвиняваш! Направих го, защото почувствах, че това е най-правилното нещо! Не съм ти искала благословията дали да идвам или не. Достатъчно голяма съм, за да взимам важни решения за себе си. Не ме ограничавай и ти като баща ми.

В този момент разбрах, че напълно бях изгубила контрол. Дишах тежко и май скоро нямаше да имам глас от викането. Чинията, която бях хвърлила в мивката се беше строшила на парчета, а Джейс ме гледаше изплашено. Никога не се бях държала по този начин.

Подпрях се на плота и за секунда затворих очи да се успокоя. Надявах се да не припадна от напрежение, въпреки че беше твърде възможно, защото изобщо не спазвах това, което ми бяха казали лекарите.

-Али, добре ли си?-попита ме Джейс и лекичко се доближи до мен. Сложи едната си ръка на гърба ми.

Вместо да му отговоря, обаче, аз реших да завърша стария разговор.

-Помниш ли какво е казал Джак Долсън на Роуз, когато са били на "Титаник" и тя се е опитала да скочи зад борда?-Направих малка пауза.-"Ти скачаш, и аз скачам с теб." Те са били заедно в тази ситуация. И ние ще бъдем.

Мина малко време, в което той очевидно асимилираше това и накрая просто поклати глава в съгласие.

-Май трябва да спра да те подценявам.-каза ми и ме накара да се засмея.-Ти си силна, дори повече от Роуз.

Тези думи подобриха настроението ми. Жалко, че скоро отново щеше да се развали.

-------------------------

Здравейте! Дано ви е харесала главата, имаше малко драма, а в следващата всичко ще се обърне с главата надолу. Некст вече догодина! Коментирайте какво мислите! <3