Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

Девета глава

Първите сутрешни лъчи нахлуха в стаята ми, но този път бяха студени. Събудих се в разпиляното си легло. Очевидно бях сънувала кошмар, защото почти цялата завивка беше на земята. Огледах се. Болката от вчерашната караница с Трейс беше отминала, сега единственото нещо, което чувствах беше празнота. Чувствах се празна и наранена! Но защо ли очаквам нещо друго? Била съм наранявана през целия си живот, нищо не се е променило.

Станах без никакво настроение и приведох леглото си в малко по-приличен вид. Дотътрих се с голямо нежелание до банята и си измих зъбите. През цялото време гледах тубичката с пастата, която оставих до мивката. Не исках да се гледам в огледалото! Не исках да виждам какъв изрод съм! Не исках да виждам онова момиче, което всички мисля за толкова отчаяно, че трябва да го целуват!

Но все пак срещанх отражението си в огледалото... Тялото ми беше малко и слабо, косата ми беше разрошена и приличаше на гнездо на птици, големите ми кафеви очи, които ме гледаха, изглеждаха уморени от всичките сълзи. Не можех да се понасям! Взех една кърпа и яростно я захвърлих срещу отражението си. Не се почувствах по-добре. Гневът и отчаянието все още бях в мен и ме убиваха отвътре.

Преведох се горе-долу в приличен вид и отидох на работа. Всичкото това подреждане на книги успя някак да ме успокои и скоро се чувствах по-добре. Но това не беше за дълго, защото видях през вратата да влиза Джоуи и да се насочва към мен.

Инстинктивно тръгнах да се крия, но той ме откри и ме накара да се обърна с лице към него.

-Алисън!-каза той, но тихо, за да не притесни останалите.

-Виж, кажи на Трейс, че не искам да говоря с него.

-Дойдох да се извиня от мое име. Съжалявам за снощи, ако съм те обидил с нещо. И че нищо не направих, за да спра разправията между теб и него.

Въздъхнах.

-Няма за какво да се извиняваш. Ти не си виновен, това са си наши неща, Джоуи. Откачих, защото мислех, че ме харесва, а той ме е целунал просто, за да се почувствам по-добре! Чувствам се жалка!

-Той те харесва. Не си го признава, но го познавам достатъчно добре и го виждам в очите му.-каза и ми се усмихна.

-Тогава защо каза всички тези неща снощи? Какво крие той? Знам, че знаеш нещо, кажи ми!

-Нямам право да казвам каквото и да било, дойдох тук само за да ти кажа, че за всичко си има причина. Най-добре се разберете двамата. Ще вървя, чао.

Без дори да успея да кажа нещо, той се изниза навън. Все още осмислях думите му. Какво толкова крие Трейс? Каква е тайната му? Не знаех, но щях да разбера!

****

Както и очаквах... Щом се качих на етажа си, видях Трейс да седи пред вратата ми. Запътих се натам без да го поглеждам и се направих, че изобщо не го забелязвам.

-Нека ти обясня. Моля те.-каза.

-Не ти искам обясненията и извиненията... Искам истината, Трейс.-скастрих го.-Джоуи дойде днес в библиотеката и ми каза, че криеш нещо. Така че ми кажи какво е то.

-Не бива да имаш нищо общо с мен! Аз съм лош човек, Али! Опасен съм за теб. Не искам да се забъркваш с мен, дори не бива да ме познаваш!

-Срещала съм много лошо хора в живота си! Ти няма да си първия!

-Виж.-Пооправи си косата и заговори по-спокойно.-Не биваше да те целувам. Хареса ми, признавам, но не искам да ти давам надежди за нас, защото нищо няма да се получи. Правя всичко за твое добро.

Поклатих глава в отрицание.

-Грешиш. Правиш всичко за свое добро, не за мое!

-Просто те предпазвам.

Осъзна, че няма смисъл да спори с мен повече и се обърна да си върви. Но аз нямаше да оставя нещата така...

-Ти си страхливец!-извиках зад него и го накарах да спре.-Страх те е да ми покажеш истинското си "аз" и се криеш зад някаква маска и глупави извинения!

Леко се обърна и срещнах гневния му поглед.

-Страхливец? Ако бях страхливец, нямаше да направя това.-каза и тръгна към мен.

Беше много по-бърз от мен, не можах да се дръпна навреме и той ме хвана грубо за кръста и впи устни в моите. Целувката му бе груба и страстна. Езикът му ме "молеше" за достъп, но аз се дърпах с всичка сила. Най-после отпусна малко ръцете си и се отскубнах от него.

Сълзите вече напираха в очите ми и ми беше трудно да виждам. Погледнах го и видях, че Трейс приличаше на някакво диво животно. Беше озверен и това донякъде ме плашеше, защото знаех на какво за способни такива мъже.

-Защо го направи?-попитах, но гласът ми беше присипнал. Той не ми отговори. Прочисих гърлото си и попитах отново, този път звучах по-добре-Защо го направи?

-По дяволите, Алисън, защото те обичам!-изкрещя ядосано и удари с юмрук стената. Останах без дъх от изненада и уплаха.-Обичам те!

Вратата на Бела се отвори и тя излезе с биберон с ръката, очевидно е хранила Алекс.

-Какво става тук, за бога?-попита ни и двамата.

Трейс поклати глава и я погледна в очите.

-Нищо.-каза спокойно.-Не става абсолютно нищо.

Затворих очи, страх ме беше да го погледна. Чух вратата на апартамента му да се затръшва гневно и веднага след това се прибрах и аз, отказвайки да разговарям с Бела.

---------------------------

Хей! Извинявам се за забавянето! Кажете какво мислите. :))

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro