Техьонг се надигна, за да види творението си.Винаги се взираше в очите на играчките си, за да разбере какво чувстват те сега, какво мислят и за какво копнеят. Това, което Тае зърна в очите на Куки, не бе виждал в ничии други.Очите на Джънгкук бяха потъмнели от страст, страха от болката бе заменен с копнеж към нея.Никоя от предишните играчки на Техьонг не бе изпитвала удоволствие от причинената болка и от нараняването.Сякаш хиляди стрели бяха пронизали ирисите на по-малкия и той просто се наслаждаваше на погубващото чувство, достигащо до всяка частица на тялото му.
- Стига ти за днес!-произнесе Техьонг, като внимателно проследи реакцията на Куки.
Сега очите му излъчваха разочарование, той искаше от Техьонг да продължи да го наранява.
- Но, защо спря?Аз ли направих нещо?-запита обърканото зайче.

Мислите на Техьонг

Той наистина ли иска да го наранявам?!Никой досега не е реагирал така!Докато гледам невинното му личице направо не вярвам на очите си!От раната на устните му още се стичат капчици кръв.Сигурно е много болезнено.

- Хей, къде се отнесе?-прекъсна го Джънгкук.
- Никъде.Сега ще тръгвам, но спокойно зайче, татенцето ти скоро пак ще си играе с теб!-каза Тае и стана да се облича.Скоро след това вече скиташе из улиците.

Това е новата глава! Надявам се да ви харесва! Ако е така гласувайте и коментирайте! Обичкам виии 😘 😘 😘