Хората предпочитат да се отдават на слабостите си вместо да се борят с тях. Искат да са зависими от нещо. Нуждаят се мислите им да са заети. Защо? За да могат да понесат реалността.

Поглеждаш към чашата с алкохол и си казваш, че тази ще е последната. Но знаеш, че не е.

Изпушваш "последната" цигара, знаейки че на сутринта пак ще посегнеш към пълната кутия.

Продължаваш да си казваш, че човека, който те наранява всъщност те обича. И лееш горчиви сълзи над снимката му.

Всеки има слабост, която не иска да загърби. Защото всеки има нужда от такава слабост. Въпроса е дали ще успее да приеме факта, че е зависим и няма силата да се освободи.

Слабостта на Техьонг е Джънгкук. А слабостта на Джънгкук е... Дали е Техьонг?

Джънгкук е характерен с няколко неща, но той има дълбока душа, която крие много тайни копнежи. Техьонг не е един от тях.

Момчетата лежаха сгушени на леглото. Знаеха, че има за какво да говорят, но не искаха да развалят спокойствието. Блажено е да си застинал във времето. Часовникът тиктака, слънцето залязва. Но ти си извън тези неща. В такива моменти не мислиш за нищо... Сякаш не съществуваш.

- Трябва да поговорим. - прошепна Тае в ухото на Куки.

- Знам. Но наистина ли трябва? - запита Джънгкук и се гушна в момчето.

Техьонг въздъхна. Истината е наполовина казана. Нищо не го спира. Освен няколко гласчета - пратеници на съмненията. Знаете как е.

Истината за слабостта не е необходимо да се изрича на глас. Тя се вижда. Притежателя ѝ не може да осъзнае колко очевидна е хватката ѝ около врата му. Слабостта не иска да се крие, тя иска да се показва, да бъде центъра на нашето внимание. Започва като незначително увлечение и прераства в нещо голямо, което не можем да контролираме.

- Аз трябва да ти го кажа. - започна Техьонг.

Но дали ще довърши?

Това е новата глава! Надявам се да ви харесва! Ако е така:
#VoteandComment
Обичкам вии😘😘😘