Всеки се нуждае от ново начало. От един рестарт на живота си. Всеки стига до момент, в който преоткрива себе си - по-различен, по-истински и една идея по-реален.

С помощта на Техьонг Джънгкук осъзна, че болката не е задължителна, че ти сам можеш да избереш дали да потънеш в нея, или да изплуваш на повърхността далеч от обидите, от презрителните погледи, далеч от онази древна злоба, спяща у всеки един от нас... или почти всеки.

С помощта на Джънгкук Техьонг отхвърли изкуствената част от себе си. Частта, която го караше да се държи с хората като с вещи. Частта, която тровеше сърцето му и очерняше душата му. Той разбра, че за да получиш любов не трябва да я изискваш, а да даваш, за да ти се връща.

Тези уроци вечно ще останат в библиотеката на съзнанията им. Грижливо прибрани, скътани, така че да не се загубят.

Сега те живеят новия си живот, като взаимно се изграждат като личности. Продължават да грешат, но се поправят и се учат да не повтарят грешките. Болката продължава да е част от живота им, но единствено като спомен от миналото. Пътят им вече е осветен от нещо по-ярко, което расте с всяка изминала секунда, дори в момента докато пиша, и това нещо е именно тяхната любов.

И щастието не закъсня да ги посети. То реши да поостане и да върви заедно с тях по пътя отреден им от съдбата.

Джънгкук и Техьонг заедно се научиха да живеят новия си живот❣️

Край❣️

Това официално е краят на тази история! Искам да БЛАГОДАРЯ на всички гласуващи и коментиращи! Вие бяхте и все още сте моята опора през цялото това време! И дори когато се съмнявах винаги имаше кой да ме подтикне да продължа историята и да ми покаже, че си заслужава! Затова моите искрени БЛАГОДАРНОСТИ към вас!
Знаете, че си ви ОБИЧКАМ 😘😘😘
#VOTE and COMMENT като за последно❣️❣️❣️