Texting again
KookieBunny:Хей, как си?Стори ми се унил като си тръгваше!
CreepySmile:Нищо ми няма!
KookieBunny:Мога ли някак да оправя настроението ти...., татенце!
CreepySmile:Може и да можеш...., плюшено зайче!
KookieBunny:Какво иска да прави татенцето с мен?
CreepySmile:Иска да си вземе ножчето и да направи един малък разрез близо до ключицата на своето плюшено зайче!
KookieBunny:....
CreepySmile:След това ще обвия с длан члена ти и ще правя бавни движения нагоре...и... надолу.
KookieBunny:...
CreepySmile:Защо не ми пишеш нищо?😠Не ядосвай татенцето!!!
KookieBunny:Защото не мога!
CreepySmile:Как така не можеш?
KookieBunny:Ръцете ми са заети!
CreepySmile:Чак пък и двете...😂
KookieBunny:Липсваш ми!
Мислите на Джънгкук
Облизах устните си, надявайки се да усетя вкуса на неговите.Раната, която ми остави на тях все още щипеше.Аз забих зъбите си в нея, силна болка се разля из тялото ми.Затворих очи и си представих, че той ми я причинява!
KookieBunny:Кога пак ще се видим?
CreepySmile:Не знам.
KookieBunny:Ясно...
Това е другата нова глава! Надявам се да ви харесва! Ако е така гласувайте и коментирайте! Обичкам виии 😘 😘 😘
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro