2:37a.m.

KookieBunny:Спиш ли?

CreepySmile:Спях!

KookieBunny:Съжалявам, а-аз ще те оставям тогава...

KookieBunny is offline.

Мислите на Техьонг

Какво пък му стана сега на това зайче?!Ох, как мазно ме събуди, но все пак едва ли е за нищо!Сега ще ме накара да ходя до дома му!Е, то се е видяло, че няма да се спи поне да видя кво става!

Джънгкук се бе свил на дивана в хола, увит с одеяло. Тае наистина му липсваше. Куки си живееше сам, нямаше близки, роднини или приятели.Техьонг бе единствения човек в живота му и успя за много кратко време да го превземе.След срещата им Джънгкук изпитваше нужда да го усеща близо до себе си.На вратата се почука. Куки отвори и пред него стоеше полузаспалия Техьонг.Той бе само по долнището на пижамата си и дори не си беше направил труда да си наметне нещо.

- Казвай сега, дечко, какво става?-запита Тае, като се бе подпрял на рамката на вратата и си личеше, че направо си спеше прав.
При тази гледка Куки се разсмя и го вкара вътре, настанявайки го да легне на мекия диван.Той легна и се сгуши в татенцето си.Заспа, усещайки топлината на тялото му, мисълта за близостта им не напускаше мислите му.

Последната глава за днес!Дано да съм ви изненадала приятно с трите глави наведнъж!Надявам се и тази да ви е харесала!Ако е така гласувайте и коментирайте! Обичкам виии 😘 😘 😘