*Гледна точка Джънгкук*

Очаквах да е трудно. Но той вече бе взел решението вместо мен. Усетих го в тона му, с който каза всичко и в погледа му, който не се отлепяше от мен. От мен се очакваше единствено да кажа "да".

Това би било най-лесното, нали? Да оставя някой друг да решава вместо мен, да ръководи действията ми, живота ми да е в ръцете му.

Аз вече се опитах да живея този живот и не ми се получи. Може би той знае по-добре от мен. Но дори и да не е така, аз съм твърде уморен за поредния опит. Затова ще си почина в прегръдките му, докато му омръзна.

Дали това, че с такава готовност ще се отдам на човек, който иска само да се задоволява с мен, е голяма глупост? Определено да. Но за човек, който ръководи живота си и има цел и посока. Аз не съм такъв.

Прекалено обърканото ми и податливо съзнание е съгласно с предложението на Техьонг. А пък и да не забравяме чувствата ми към него, които подтикват тялото ми да търси близостта на неговото.

Това е най-лесното - да кажа "да".

- Да. Имаме сделка. - отговорих на въпроса му и протегнах ръка.

Техьонг пое ръката ми в своята и се здрависахме.

Той се усмихна, усмивката му излъчваше увереност, но бе и някак мрачна и с една идея по-изкуствена.

- Вече е официално. Ти. Си. Мой. - последните три думи ги прошепна, приближавайки се по-близо и по-близо до мен.

В този момент все още не осъзнавах за какво се бях съгласил, но скоро щях да разбера.

Това е новата глава! Първо съжалявам, че е толкова кратка утре ще ви се реванширам. Искам да ви питам вие как мислите дали Джънгкук взе правилното решение? И харесва ли ви как се развива историята? Моля отговорете ми в коментарите! ❣️ ❣️ ❣️ Ще се радвам да прочета мненията ви!
#VoteandComment
Обичкам вии😘😘😘