9.
**Субару**
Главата ми си стоеше така на гърдите му и не мърдах. Слушах как сърчицето му бие спокойно и го галех само по корема леко. Накрая обаче усетих и леко ръката му и как си я поставя на главата ми. Виждах, че е припаднал, но как? Не исках ама някак се обърнах и силно му захапах ръката. Тя започна да му трепери и кръвта падаше по леглото, като притисна очи. Как не го събудих? Пуснах и му облизах ръката и то по раничките. Галех го леко по ръката и му облизах кръвта която се стичаше ама беше и толкова вкусно и приятна. Ама така и прекалявам, но... Ох. Толкова му е вкусна и направо не се сдържам. Ако продължавам така накрая ще го убия още в първият час, а още не е станало нещо само това наказание и днес припадна два пъти за един ден и то заради мен. Тогава как да се сдържа? Повдигнах се леко и открих бинт, като му превързах ръката. Сега обаче, колко ли ще спи? Накрая усетих и някакво присъствие около мен, докато се осъзная, Шу беше срещу мен и ме беше целунал дълбоко, че едва дишах. Поставих си ръката на рамото му и го стиснах силно в знак да спре, за да мога да си поема поне малко въздух. Накрая спра и се дръпна, а аз едва едва дишах. Прекалено дълго беше от обикновенно дори не искам да има обикновенно.
-Ш... Шу. Това е гадно...едва си...поех въздух - Едва го казах без да се задъхам - Какво правиш тук?
-Дойдох да видя какво си правиш, а докато се усетя виждам и хлапето. Какво по примера ми ли действаш?
Засмя се леко. Как за такъв мързел е така силен или изобщо помръдва? Не мога да повярвам, че цели три години му позволявах и как да цели три години не успях дори да го одаря достатъчно силно, за да размисли.
- Не ти действам по примера изобщо.
- О така ли? А това окървавеното какво е тогава, а Субару?
Показва ми гумениат член и го държеше в ръката си. Зачервих се дори на това, но как изобщо? Шу го постави на близкото бюро.
-Все едно...какво търсиш тук?-Попитах все така зачервен и гледайки го някак злобно поде да се махне.
-Дойдох да видя новата ти играчка. Какво не издържа и реши и ти да се пробваш ли? -Засмя се мазно.
-Какво!? Не не е така говориш врели некипели Шу.
Извърта поглед, за да не го гледам, какво прави... Не е така, нали? Но и какво се интересувам? Това момче....ми е само за прехрана. Когато ми омръзне ще си намеря друга плячка, но и... Ух ни съм наясно със себе си, но сега и Шу е тук и всичко е лошо и то много. Само ако му хрумне нещо на този мързел...
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro