Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

9.

**Субару**

Главата ми си стоеше така на гърдите му и не мърдах. Слушах как сърчицето му бие спокойно и го галех само по корема леко. Накрая обаче усетих и леко ръката му и как си я поставя на главата ми. Виждах, че е припаднал, но как? Не исках ама някак се обърнах и силно му захапах ръката. Тя започна да му трепери и кръвта падаше по леглото, като притисна очи. Как не го събудих? Пуснах и му облизах ръката и то по раничките. Галех го леко по ръката и му облизах кръвта която се стичаше ама беше и толкова вкусно и приятна. Ама така и прекалявам, но... Ох. Толкова му е вкусна и направо не се сдържам. Ако продължавам така накрая ще го убия още в първият час, а още не е станало нещо само това наказание и днес припадна два пъти за един ден и то заради мен. Тогава как да се сдържа? Повдигнах се леко и открих бинт, като му превързах ръката. Сега обаче, колко ли ще спи? Накрая усетих и някакво присъствие около мен, докато се осъзная, Шу беше срещу мен и ме беше целунал дълбоко, че едва дишах. Поставих си ръката на рамото му и го стиснах силно в знак да спре, за да мога да си поема поне малко въздух. Накрая спра и се дръпна, а аз едва едва дишах. Прекалено дълго беше от обикновенно дори не искам да има обикновенно.

-Ш... Шу. Това е гадно...едва си...поех въздух - Едва го казах без да се задъхам - Какво правиш тук?

-Дойдох да видя какво си правиш, а докато се усетя виждам и хлапето. Какво по примера ми ли действаш?

Засмя се леко. Как за такъв мързел е така силен или изобщо помръдва? Не мога да повярвам, че цели три години му позволявах и как да цели три години не успях дори да го одаря достатъчно силно, за да размисли.

- Не ти действам по примера изобщо.

- О така ли? А това окървавеното какво е тогава, а Субару?

Показва ми гумениат член и го държеше в ръката си. Зачервих се дори на това, но как изобщо? Шу го постави на близкото бюро.

-Все едно...какво търсиш тук?-Попитах все така зачервен и гледайки го някак злобно поде да се махне.

-Дойдох да видя новата ти играчка. Какво не издържа и реши и ти да се пробваш ли? -Засмя се мазно.

-Какво!? Не не е така говориш врели некипели Шу.

Извърта поглед, за да не го гледам, какво прави... Не е така, нали? Но и какво се интересувам? Това момче....ми е само за прехрана. Когато ми омръзне ще си намеря друга плячка, но и... Ух ни съм наясно със себе си, но сега и Шу е тук и всичко е лошо и то много. Само ако му хрумне нещо на този мързел...

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro