8.
**Субару**
Продължих така докато не усетих, как ми стиска блузата и разбрах, че едва му оставих въздух. Накрая го и пуснах, а той дишаше доста тежко.
-По - добре сега да си припаднал, а и така отново ще вкуса от сладката ти кръвчица.
Захапах го доста силно и все пак чух лекият му стон покрай тежкото му дишане и започнах да отпивам големи глътки. Исках да се насладя на всяка една. Толкова е и сладка и топла, просто толкова приятна.
-С... Суба...ру...Прилошава ми.
Продължих така и накрая го видят как припадна отново в ръцете ми, ама този път от устата му потече и кръв. Облизах му я и го погледнах. Как така...и ми е сладък ама и не искам да ме е жал па чак толкова. Галех го леко по корема и накрая го вдигнах като го оставих така да лежи на мен. Чак на го Галя...леле. Погледнах играчката и тя беше окървавена. Явно съм я пъхнал прекалено надълбоко в него. Видях как онова и кръвта се стичаха от него. Май добре тогава ми и го галех по гърдите ама не знам защо, но му засмуках леко зърното. Продължих така и все пак го и галех. Не мога да повярвам как чак толкова се изтърпя да не вика, да не ми се противопоставя или изобщо отново да ме избута и дори да възрази да го правя. Можеше да ме изблъска, като го избута толкова навътре в него дори и да е включено...включено...
Сериозно ли? Накрая обаче го вдигнах на ръце и май научках стаята му, като го поставих на леглото и го завих. Седнах до него и го галех по челото. От кога съм грижовен или... Вгледах се и отново видях тази малка беличка светлинка на гърдите му. Поставих си ръката там в опит да разбера какво е..
Но това което усетих е сърцето му. Ясно че ако си поставя ръката там ще усетя, но това беше толкова ясно. Накрая си поставих главата на гърдите му и чувах сърцето му. Беше толкова ясно дори биеше толкова спокойно. Преди секунди даже си играех така грубо в него, а то би трябвало да бие така бързо и...и дишането му вече е по - нормално и спокойно. Защо така това момче ме изненадва...?Защо? Какво изобщо ми става.?
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro