Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

8.

**Субару**

Продължих така докато не усетих, как ми стиска блузата и разбрах, че едва му оставих въздух. Накрая го и пуснах, а той дишаше доста тежко.

-По - добре сега да си припаднал, а и така отново ще вкуса от сладката ти кръвчица.

Захапах го доста силно и все пак чух лекият му стон покрай тежкото му дишане и започнах да отпивам големи глътки. Исках да се насладя на всяка една. Толкова е и сладка и топла, просто толкова приятна.

-С... Суба...ру...Прилошава ми.

Продължих така и накрая го видят как припадна отново в ръцете ми, ама този път от устата му потече и кръв. Облизах му я и го погледнах. Как така...и ми е сладък ама и не искам да ме е жал па чак толкова. Галех го леко по корема и накрая го вдигнах като го оставих така да лежи на мен. Чак на го Галя...леле. Погледнах играчката и тя беше окървавена. Явно съм я пъхнал прекалено надълбоко в него. Видях как онова и кръвта се стичаха от него. Май добре тогава ми и го галех по гърдите ама не знам защо, но му засмуках леко зърното. Продължих така и все пак го и галех. Не мога да повярвам как чак толкова се изтърпя да не вика, да не ми се противопоставя или изобщо отново да ме избута и дори да възрази да го правя. Можеше да ме изблъска, като го избута толкова навътре в него дори и да е включено...включено...
Сериозно ли? Накрая обаче го вдигнах на ръце и май научках стаята му, като го поставих на леглото и го завих. Седнах до него и го галех по челото. От кога съм грижовен или... Вгледах се и отново видях тази малка беличка светлинка на гърдите му. Поставих си ръката там в опит да разбера какво е..
Но това което усетих е сърцето му. Ясно че ако си поставя ръката там ще усетя, но това беше толкова ясно. Накрая си поставих главата на гърдите му и чувах сърцето му. Беше толкова ясно дори биеше толкова спокойно. Преди секунди даже си играех така грубо в него, а то би трябвало да бие така бързо и...и дишането му вече е по - нормално и спокойно. Защо така това момче ме изненадва...?Защо? Какво изобщо ми става.?

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro