Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

6.


**Субару**

Погледнах нещото и даже ме побиха тръпки така. Как хлапе, като него има такова нещо. Естествено, че ще намеся и Шу. Та той през тези три години използваше, какво ли не върху мен. В чекмеджето имаше един гумен член, който май беше от онези които се въртят. Започнах да се чудя, защо държи това нещо тук и то точно в чекмеджето. Да не го използва върху себе си сам, но  защо и по - важното защо ли ми пука? Щом го има ще го използвам, а и изглежда съвсем ново затова и ще го използвам върху него. Затворих чекмеджето и отидох при него, като скрих това зад себе си. Наистина се беше съблякъл и още по - чудното, което можеше да ми се случи е да стои толкова мирно и кротко, ама все пак се и прикриваше. Беше се прикрил с крака и ръце, като по всякакъв случай ми избягваше погледа и така най - добре. Приближих се по към него.

- Пф... Изненадващо мирно си седиш. По - добре да беше избягал.

-Н...но...така щеше да ме...убиеш.

Може да го беше казал тихо, но пак го чух. Леко се усмихнах.

-Охо значи си запомнил! А аз си мислех, че ще трябва да те гоня и връщам отново, а сега нека да се позабавлявам и да ти дам наказание за това, че така си позволи да ме избуташ. Трябва да си знаеш мястото и то особено щом аз съм тук...ясно ли ти е? Не искам никакви опити или...- Леко си поставих зъбите на врата му и почти ги вкарах в предишните. - Не те чувам или ми кажи, или ще ги забия още сега.

-Д...добре добре.

Явно е доста послушен така че май ще си се възползвам и то доста. Промуших си ръката между краката му и леко му стиснах члена. Юги веднага постави ръката си на устата и затвори очи. Поне няма да има и голямо съпротивление.

-Иии ще използвам едно нещо на теб. Поне добре, че си така кротък не, че ще имаш изобщо избор да си груб към мен без да искаш да ти откъсна и някой крайник.

Продължих така, като нарочно го стисках и си извадих зъбите, като нарочно го захапах силно за едното зърно. Тогава го чух как извика и затова си сложих ръката на устата му.

- Само си посмей отново да викаш. Не искам никой да идва тук. Ако чуя само още един силен гък и си свършен... разбра ли ме?...А?... Ясно ли се изразих...Ю...ги.

Нарочно го казах така бавно, за да може да ме разбере по - ясно и, за да разбере, че не си говоря просто така и че е в голяма опасност сега и то особено около мен.


Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro