**Субару**

След като затворих и заключих вратата го погледнах и после се огледах. Къщата му е малка или на мен поне така ми се струва. Юги седеше на дивана и видях как леко си трепери като си дръпна назад та чак до края на дивана. Така е и сладко, както се страхува. То нямаше да е забавно ако не се страхуваше от мен.

-Не е нужно чак така да се страхуваш. -Замълчах поне за няколко секунди, но после се усмихнах зловещо и се облизах - Трябва да се страхуваш повече.

Потрепна и си стоеше така, като ме гледаше наистина уплашено, но не ми стигна. Отидох си при него и го хванах за брадичката, като го накарах да ме погледне в очите. Не знам как но видях това леко бяло проблясъче в очите му. Тогава се разконцентрирах и момчето ме избута от себе си, но пък тогава се и ядосах.

-Смееш да ме бутнеш, така ли!!!-По лицето ми се чертаеше гняв. Няма да ме бута такова момченце, като него.- Не си си научил урока, нали?

Веднага отидох при него и му хванах с една ръка неговите ръце и го накарах да легне. Трябва да има какво да пъхна в него. Държах и стисках ръцете му със сила без да ми пука, че накрая ще му строша китките.

-С...Спри. Боли ме така.

-Мълчи и не се оплаквай!!!

Все ще намери дори да ме ядоса. Стиснах зъби и го погледнах. Можех да усетя как трепери и как извърна поглед, като затвори очи.

-Не така...Искам да ме гледаш без да извърташ поглед или затваряш очи. Ако продължаваш така да ме ядосваш, наказанието ти ще стане все по - голямо и по - голямо.

Хванах го за лицето леко и го накарах да ме гледа. Взех една химикалка, която си стоеше на масата.

-Сега ми слушай много внимателно... Това което искам от теб е да се съблечеш и не искам да слушам, че те е срам или нещо такова...разбра ли ме? -Доближих се максимално до лицето му и го гледах сериозно.-Е? -Накрая ми кимна и тогава го пуснах. -А да и без никакви опити за бягство или...-Покадвах си зъбите и станах от дивана.

Трябва да намеря нещо друго ама, какво ли? Леко и за секунди го погледнах как си съблича. Ха не ни ми казвай, че наистина ще направи всичко което му кажа. Ако е така явно ще е доста забавно и както е така няма и да го пусна. Засмях се леко и отидох да видя, какво поне да пъхна в него. Накрая отворих чекмеджето и там видях нещо странно.

-Защо това е тук?-Каза го тихо и тъй като бях във кухнята леко погледнах по посока към хола.- Явно ще е доста по - забавно отглкоркота си мислех... ах...Шу.