**Неутрален разказвач**

Субару стоеше и държеше момчето. Беше си хапнал малко от него, но по - скоро прекали и той припадна. Почувства се странно и то заради тази бяла светлина, които сияеше на гърдите на момчето. Накрая обаче го вдига на ръце и го занесе при една пейка и там седна държейки го и чакайки да се събуди.

**Субару **

Май наистина прекалих този път, но не се сдържах просто. Ммм... ако го заведа при братята си може да стане нещо, а и с Юй най - малко. Отделно, че не знам на кди да тръгна, за да се прибера. Открих този парк просто ей така. Първо може да си го подразня и да се нанесат у него ей така просто, па каквото ще да става. Леко го гледах и ми се прииска да си похапна още, но не искам и да ставам прекалено лаком. Все едно ще стане като Аято или пък като Шу, а като Шу най - малко го искам. Тези три години бяха ужасни и то много. Не мога да повярвам как човек, който само лежи и спи по цял ден, слушайки музика, може да се надигне и за три години да ме изнасили. Това си е направо срам за мен. Може да счупя стена, но как не мога да му се опъна? Протрива е, че се и страхувам от него така. Ама аз пък да се страхувам. Не мога да повярвам, че за тези три години така коренно се промених и то към Шу, а уж ми бе любимият брат. Сега поне си искам момчето да си остане моята прехрана и на никой друг все едно какво и как ще става. Все пак и може да го заведа в имението някой ден ама ако съм сигурен, че няма да ми го пипат. След малко си засмях леко. Леле как си мисля всичко предварително. Дори няма и да го питам дали иска или не... Усетих леко помръдване. Явно скоро ще се събуди. То както ми е нисичък мога да си го дразня когато и както поискам. Явно ще ми е забавно...Леко го рамърдах, за да отвори по - бързо очи и май забавлението ми по - бързо да започне.