**Субару **

Гледах, как момчето си стоеше и си гледаше реката с рибките. Не можах да разбера за това сияние. Как изобщо се появи? От къде? Няколко минути се чудех какво да правя. Накрая той се обърна към мен. Не разбирах дали ме гледа или просто се е обърнал ей така. Хм... А и не съм закусил. Ще е по-хубаво да закуся, а той явно ще е перфектната плячка. Ха може би блещукането е било, за да ми покаже плячката. Засмях се леко и го погледнах с желание да му изпия кръвта. Пристъпих леко напред и видях, че очите му проблясват леко в бяла светлина. Загледах се, но поне бях все още скрит. Листата можеше да окапват ама поне още ме криеха. Започва да подухва лек бриз и тогава надуших, че е ранен. Супер ще е и забавно ако го хапна по раната, но проблема е, че все още го оглеждах така. Ох какво ми има? Накрая той се обърна на другата страна и леко тръгна. Тогава си оголих зъбите и притичах зад него, като го хванах с една ръка през кръста, а с другата за ръката, която леко я вдигнах. Той ме изглежда странно, но и видях, че е и уплашен.

-Но...

Веднага го захапах за свивката на врата преди да ми проговори и го натиснах силно. Не знам защо ми беше странно и вонивно. Когато хапя друг ми е все едно, но сега... Кръвта му обаче беше доста гъста и много вкусна. Ще е жалко ако е на един път, но не се усетих и продължих, като го запех и по гърлото и врата.

-Х...Хей. Пусни ме.

С ръката си го хванах под брадичката и му вдигнах главата нагоре, за да не ми пречи. Притисках го леко към себе си, но накрая се осъзнах, когато осетих как се отпуска. Явно бях прекалил и то доста и доста съм изпил. Накрая момчето направо припадна в ръцете ми, а малко кръв се стичаше по устата ми. Пак се появи тази бяла светлина и отново беше за кратко. Не мога да го оставя. Поне беше лесна плячка ама ми е и странно.

- Но защо така?