**Субару **

Хлапето леко ме погледна и то за малко. Ох как ме дразни.

- Първо стоиш, като пълен пън и си толкова кротък, а сега и по - големият брат те нарани, а ти нищо не казваш. Нещо явно не ти е в ред. - Затвърдих го по ясно и се повдигнах...Заради него се размеквам. - Ти изобщо нещо друго можеш ли?

-Аз...Субару.  -Малко сведе поглед но го хванах за гърлото и го натиснах за леглото. - С...Субару.

-Приспани да го правиш? Това че стоиш кротко вече ме изнервя, че почти не говориш също ме изнервя и сега това. Нещо друго можеш ли?

Затисках го и не виждах, че така всъщност го задушавах, а той си бе поставил ръчичките на моята и се закашля.

- Суб... бару. Задушавам...се.

Отново потече една сълза, а аз отново видях тази светлина, която вече толкова ми писна, че направо ми иде да го задуша. Стиснах зъби и го бутнах от леглото на земята, като видях как се хвана за гърлото и се закашля. Омръзна ми от всичко това. Станах и отидох до вратата като го погледнах.

- Вече ме дразниш Юги! Прекалено много.

Излязох като затръшнах вратата и слязох долу във всекидневната като седнах на дивана. Това хлапе е досадно, как може да е толкова кротък и мирен, но как изобщо не съм го убил ? Тази светлина ме дразни, постоянно се появява и направо искам да счупя нещо.

- А сега какво да правя? Това хлапе толкова ме дразни, а взимам да се размеквам.

Да размеквам се прекалено много, както казах искам да се страхува, а не да вижда светлина в мен, че съм различен. Той е само моята прехрана нищо друго, не е нищо друго. След малко станах и отидох в кухнята да си сипа чаша вода, а там видях един окървавен нож. Чакай окървавен нож ли? Шу ли го е използвал върху него или Юги? О супер сега да разбуля загадката на окървавеният нож в кухнята леле леле дръпна в очакване. Все пак отидох и вдигнах ножа. Чудно сега какво ли прави Юги горе? Сигурно отново е стреснат? Чакай да не би да си реже вените с този нож? Кръвта е засъхнала, а вчера беше чист нож. Да има нещо. Качих се горе и само леко отворих вратата. Юги лежеше на пода, присвит и трепереше като си бе поставил едната ръка под главата. Защо? Нали знае, че може и сам да се повдигне и да си легне на леглото. Нещо ми има. Отидох и взех одаялото като поне го завих не исках да настине, а утре ще имам да го наказвам. Няма да се държа мило. Това ме дразни. Искам тази светлина да се разкара и да ме остави намира! Мога да й благодаря единствено, че ми доведе една слаба и жалка храна.

Извинете че закъснявам с главите ще се постарая да пиша по - често 😘

О Субару как можа да го кажеш 😢