**Субару**

Шегуваш се!

-Ами да видим не избяга от мен, не се съпротивлява, не пробва да ме заколиш...това например. Кой нормален би стоял дори спокойно пред вампир?

-Ако бях избягал със сигурност щеше да ми направиш нещо, ако пробвах да се съпротивлява отново щеше да ми направиш нещо или да ме захапе и ужасно силно, а и ако бях се пробвал или нямаше да успея и да ме убиеш или използваш за храна, както сега си правиш, а и едва ли щях да те заколя тъй като не ми е в сферата...и аз. Не съм нормален. Нищо не ми е нормално.

-Дори си ми дразнещо спокоен. Утре да не си и мръднал ясно?

-Но аз утре съм на училище.

Ааа...Няма училище. Друг път. Кой знае какво ще му се случи, а като говорим и че не познавам съучениците му и му нямам доверие. Със сигурност ще избяга, но първо ще го пусна утре...Ако избяга ще си има наказание, а ако не...хм. Няма какво да мисля. Знам ги всички хора. Ще избяга.

-Кога ти свършват часовете?

- В 13:30.

-Добре тогава...Мой се да знаеш.

Погледнах го ядосано и го погали леко по гърдите. Усетих как се стресна и притрепери в ръцете ми, като ме погледна леко в очите, но после измести поглед настрана от мен. Умно. Накрая го положих да легне и го завих.

-Заспивай!

Не казах и дума повече... Той се обърна с гръб към мен и се намести леко като затвори очи. Ама че е. Доста е странен, но не е първия който го карам да ми се подчинява. След време видях, че е заспал. Щях да го захапа отново, но ще го оставя за утре иначе ще му стане прекалено много хапане за един ден. Погали го леко по главата и погледнах през прозореца. Къщичката му е скромна и малка, но поне е удобна и явно не му трябва голямо имение. Поне няма досадни братя, а сега особено...Шу! При името му само се издразвам. Не ми харесва. Няма да си присвои момчето. Няма...Ще видим. Само да посмее да не се прибере и ще види една хубава игра. Изведнъж нещо ме заслепи за малко. Пак тази бяла светлина. Този път е отново от гърдите му. Поставих си леко ръката там...

-Защо?