**Неутрален Разказвач**

Поредният скучен есенен сезон. Листата започваха да окапват и да падат на земята образувайки листна постелка с цветовете си.
Субару си се разхождаше из парка, поставил ръцете зад себе си и се оглеждаше. Есента му беше и любимия, но и лошия сезон. След есента идва зимата, а той мрази студа. Само още един пореден ден с братята си, а особено Шу. Шу преди години го беше изнасилил, не че и сега не го прави, и от тогава Субару прекарва по - малко време в къщи особено заради Шу, но и заради Лайто, който беше уж нормален, но сега е доста досаден и вечно се влачи по него.

- Отново поредния скучен, но и прекрасен ден.

Последва въздишка и накрая седна на една пейка. Едно листо падна върху него и едно гълъбче, бяло като снега, долетя при него и му кацна на рамото, но после след секунди излетя и остави след себе си едно чисто бяло перо, което блестеше щом си вгледаш в него. Взе леко Перота и го погледна. Гледката ме хареса, но и после усети силен глад и се изправи от пейката тръгвайки да намери плячка. Гълъбчето още си летеше в близост до него.

- Имам чувството, че искаш да те изям.

Засмя се леко, но веднага след това стана нещо и гълъба леко проблясна. Субару затвори очи и веднага след това гълъба беше изчезнал. След секунди едно момче с бяла коса се виждаше при мостчето и гледаше водата, леко подпрял се на мостчето и се усмихваше. Имаше нещо около врата му, което блестеше право в очите му. Приближи се леко, но на него нямаше нищо, а там нещо си блестеше.

- Но какво?

Каза си го тихо и се приближи още. Одинствиното нещо което светеше беше на гърдите на момчето. Щом се приближи още малко, малката светлина изчезна, но показвайки пред очите на Субару диамантено бяло сърчице.

-Какво беше това? - Какво е това нещо? Защо точно при него? Първо гълъба и перото, а сега това, а и беше тъй цяло и искрящо...

Субару си се взираше в момчето незабелязано, закрит при дърветата и клоните.